Съветският съюз победил хитлеризма и фашизма и без тази победа нямало да има Европа. Това е пропаганда още от НРБ и продължава да се лее безкритично. Има някои факти, които не са тайна, знаем ги, обаче явно маса народ не може да ги свърже един с друг в знание.

1. Втората световна война започва с нападението на Полша от Германия и малко по-късно и от СССР. Съветската армия влиза почти едновременно с хитлеристката армия и си поделят страната.

Припомняме: през нощта на 23 срещу 24 август 1939 г. външните министри на Германския райх и на СССР подписват договор за взаимна неутралност в случай, че една от страните бъде въвлечена във военен конфликт. Особеност на договора е, че той задължава двете страни да останат неутрални, дори ако агресията произтича от самите подписали държави.

Към договора има допълнително споразумение, което предвижда разделянето на Балтийските държави и Полша на съветска и германска сфера на влияние. Решението дали изобщо да съществува в бъдеще полска държава се отлага. С подписването на договора, останал в историята като пакта „Рибентроп-Молотов“, се създават условията за германската атака срещу Полша на 1 септември 1939 г.

Подписването на споразумението на 23 август дава възможност на Хитлер да нападне Полша на 1 септември, без да се изправи пред опасността от съветска намеса и водене на война на два фронта. Още на 17 септември Сталин нарежда Червената армия да окупира Източна Полша. Десет дни по-късно тя е принудена да капитулира.

На 28 септември двете страни агресори подписват „Германо-съветския договор за приятелство и граници“, който допълва пакта "Рибентроп-Молотов", като окончателно разпределя сферите на влияние: предвижда се Западна Полша, включително Люблин и Варшава, да премине към Германския райх, а останалата част от страната, както и Финландия, Естония, Латвия, Литва и днешна Румъния — към Съветския съюз. Това е истинското начало на Втората световна война.

Вероятно не всички са запознати с целия договор. Допълнителното споразумение става ясно едва след края на войната. В страните от Варшавския договор се пропагандира, че това са капиталистически лъжи. Документът си е обаче налице - черно на бяло.

Това е германският оригинал на тайното споразумение.

2. Във Втората севтовна война участват пряко или са индиректно засегнати 62 държави (27 са директно воюващи). Обаче според съветската пропаганда само СССР е победител. Всъщност самият Сталин казва на конференцията в Техеран с Рузвелт и Чърчил през 1943:

"Без съюзниците не можем да победим".

Изказването на Сталин липсва в руската част от протокола на конференцията. Ето какво казва още: 

„Искам да ви кажа какво са направили президентът и Съединените щати от руска гледна точка, за да бъде спечелена войната. Най-важното в тази война са машините. Съединените щати показаха, че могат да произвеждат между 8000 и 10 000 самолета месечно. Русия може да произведе максимум 3000 самолета месечно. Англия произвежда между 3000 и 3500 месечно, основно тежки бомбардировачи. Така че Съединените щати са страната на машините. Без тези машини от ленд-лийза щяхме да загубим тази война.“

Данните се потвърждават от архивите на другия голям потребител на ленд-лийза – Великобритания. За разлика от Русия обаче британците не игнорират по-късно значението на тази помощ.

4 февруари 1945 г. Уинстън Чърчил, Франклин Рузвелт и Йосиф Сталин седят във вътрешния двор на двореца Ливадия, Ялта, Крим. Снимка AP Photo/File

Всъщност още в началото на войната Сталин изразява благодарността си към съюзниците и това той прави многократно през годините. Едва след него започва постепенното открадване на победата и приписването ѝ изцяло и само на СССР. През ноември 1941 г. Сталин пише в писмо до американския президент Рузвелт:

„Вашето решение, господин Президент, да предоставите на Съветския съюз безлихвен заем на стойност 1 000 000 000 щатски долара за финансиране на доставките на боеприпаси и суровини за Съветския съюз, се приема от съветското правителство с искрена благодарност като жизненоважна помощ за Съветския съюз в неговата огромна и скъпоструваща борба срещу нашия общ враг: кървавия хитлеризъм.“

Пресметнати по съвременни цени, руснаците са получили стоки на стойност над 160 милиарда долара, което винаги е подкопавало „победния“ образ на Червената армия. Още през 1963 г. маршал Жуков казва в частен разговор (записан от КГБ):

„Сега се твърди, че съюзниците изобщо не са ни помагали. Но не може да се отрече, че получихме много стоки от американците, без които нямаше да можем да продължим войната.“

Жуков, „маршалът на победата“, трябва да е знаел това, още повече че именно той произнася основната реч на „Парада на победата“ през 1945 г.

3. За Русия във Втората световна война са написани много книги, но една от най-добрите е дело на британската историчка Катрин Меридейл (*1959). Докато руската военна литература постоянно рисува „победни картини“, без оглед на истинността им, Меридейл описва войната главно от гледната точка на обикновения пехотинец, който страда и гладува. За войниците Червената армия изглеждала като „месомелачка“, в която още в първите шест месеца от войната загиват или попадат в плен 4,5 милиона войници.

„Червената армия се разпадна още в първите седмици на войната“, казва авторката и не обвинява за това войниците, а властващата бюрокрация, принудата, дезорганизацията и т.н. — липсвали оръжия, превозни средства, радиооборудване, медицинско обслужване и пр.

Ситуацията на Източния фронт се обръща едва след Курск и Сталинград, когато Съветите са получили в изобилие всичко липсващо от западните съюзници.

4. Войната не е само на Източния фронт, а и на Западния, но и в Африка, в Азия. Битката с Япония се води от САЩ. В Африка няма Съветска армия победителка, но германците не са установили Трети райх.

5. Войната за Сталин не е освободителна - след като хвърля буквално с голи гърди срещу германците милиони съветски войници, той продължава да "освобождава" цяла Източна Европа, окупира я и де факто я колонизира. Изнасят се злато, пари, храна - всички богатства, исторически архиви, пренаписват се учебници с пропагандни лъжи, избиват се опозиция, духовници, интелектуалци, започват репресии от марионетните на Москва режими.

6. Победата постепенно се превръща във фетиш далеч от реалността. Русия не само не води и пази всички архиви, но и ги манипулира, затова е трудно да се коже точният брой на техните жертви. Докато Сталин през 1947 г. говори за 7 милиона, Хрушчов през 1957 г. ги определя на над 20 милиона, а Путин през 2006 г.  направо ги закръгли на 50 милиона. Историческите архиви, които са достъпни обаче, показват друго – Русия наистина дава най-много жертви и поради използването на жива сила срещу куршумите, но и поради бомбардировките и зверствата на германската армия. Близо 25 милиона души загиват, като 8,7 милиона са войници, останалите са цивилни жертви. Цивилните са жертва на военни действия, военни и расови престъпления на германската армия, глад, студ, болести, депортации. За сравнение на военните загуби – победената Германия е свикала близо 17 милиона войници за годините на войната, като от тях загиват 4,7 милиона.

7. През годините на студената война, а и сега при Путин има нов тласък на старата „победна“ пропаганда. В същото време в Германия тече и друг процес – разказват се спомени и се вадят на бял свят архивини документи за щетите, които причинява походът на Съветската армия. Факт е, че милиони бягат от нея към частите на страната, които са под окупация на съюзничиески сили. Според историци броят на изнасилените жени по време на „освобождението“ на възраст между 12 и 80 години надхвърля 800 000.

Кражбите също са част от всекидневието. Исторически факт е, че на снимката, на която съветски войник забива съветското знаме на Райхстага, се виждат часовници и на двете му китки – откраднати от цивилни. Те са ретуширани и чак след падането на Стената снимката върна оригиналния си вид.

Съветският флаг над Райхстага.
Човекът с двата часовника, който после е ретуширан. Снимка Архиви

Неумиращ в ГДР е и вицът на източноберлинския сатирик Петер Енсикат:

„Официално руснаците бяха нашите освободители. Но всички знаеха: първо ни откраднаха велосипедите, а после заявиха, че те са ги измислили.“

Друга истина, която остава спестена в учебниците по история в източния блок е, че Съветската армия не затваря повечето освободени от нея концлагери, а продължава да ги използва – първо за обвинени в престъпления нацисти, но много бързо и за несъгласни с режима граждани.

8. Какво става след победата? Въпреки, че СССР се оказва владетел на огромни нови територии, от които безогледно отмъква всичко ценно, икономиката му така и не потръгва.

Напротив, победителката затъва в инфлация, корупция, разпад на селското стопанство, разруха на инфраструктурата и нарастваща мизерия сред населението.
Спадът на населението в Русия е десет пъти по-голям от предвижданията (2019/20 – прирастът намалява с 353 000 души вместо очакваните 32 000) и до 2030 г. се очаква намалението да достигне 3 милиона. Разпадането на „нацията победител“ на шепа свръхбогати „олигарси“ и милиони бедни е толкова драстично, че руснаците вече почти копнеят за Сталин, при когото „поне всички живееха зле“. „Победоносна“ Русия има най-нисък БВП растеж в постсъветското пространство (1990–2019 г. само 24%), четири до петнадесет пъти по-малко от други бивши съветски републики. В много руски региони все още има учебни занятия в три смени, въпреки че още СССР обеща това да бъде премахнато.

През 2018 г. износът на селскостопанска продукция и храни е донесъл 25,1 милиарда долара. Но хората бягат от селата. Причините: през 1990 г. заплатите там са 95,5% от средната за страната заплата, докато през 2019 г. този дял е спаднал до 57%. Безработицата в селските райони е между 8 и 10% (възможно и 14%), докато в градовете е 4,3%. В Русия има 20 милиона бедни, т.е. хора с доходи под жизнения минимум, като „болшинството“ от тях са селски жители. Официалната статистика посочва 306 000 безработни на село, но реалният им брой е поне два милиона.

Общо взето руснаците живеят в мизерия вече близо 80 години, като кратки подобрения има в застоя на Брежнев (в сравнение с годините преди това) и в началните години на Путин. При Сталин всички десетилетия наред живеят с мизерни заплати. Колхозниците не получават пенсии, а обучението в средните и висшите училища е платено. За сметка на това има масов терор. При Брежнев масовият терор спира, заплатите растат по-бързо от цените, но пък стоките и благата стават все по-оскъдни. С освобождаването на страните от Източна Европа от терора на Москва, икономиката съвсем закъсва и през 1990 г. държавата на практика е фалирала, а животът се влошава във всяко отношение. По-късно руската икономика започва да расте по-бързо от световната, благодарение първоначално на реформите на Владимир Путин и високите цени на износа на суровини. От 2008 г. Русия отново влиза от криза в криза и Путин се опитва да отдалечи неминуемия фалит с войни.

9. За всичко  е виновен Западът?

„Бяхме империалисти, бяхме комунисти, бяхме демократи — но Западът винаги ни е мразел. Защо? Защото Западът се страхувал от Русия като от по-силен съперник. И затова „на Запад омразата към Русия се насърчава активно“, като тя открай време вдъхновявала „безброй престъпления“.

Това е част от пропагандата срещу Запада в Русия, но и в бившия соцблок.

В действителност Западът е до голяма степен безразличен към Русия и всъщност предпочита добрите отношения с тази страна заради големите ѝ природни ресурси. А Източна Европа е откровено отблъсната. За това говори следната любопитна статистика: през 90-те години на XX век 74,6 милиона души в чужбина са изучавали руски език, а през 2018 г. броят им е спаднал до 38,2 милиона. Спадът е особено драстичен в Източна Европа, където броят на рускоговорящите се срива от 38 милиона (1990 г.) до 8 милиона, а в постсъветското пространство — от 119,5 милиона до 82,5 милиона.

10. Войната всъщност приключва с победа над Третия райх, за която допринасят и СССР, и Великобритания, и САЩ. Поотделно едва ли някоя от тези държави щеше да има успех, затова присвояването на победата от Москва е несъстоятелно. За Източна Европа обаче тя продължава с нова фаза - окупацията ù от руснаците. И приключва донякъде през 1989 г.

В Украйна обаче виждаме, че не съвсем, не съвсем...