На 9 май, Деня на Европа, президентът Радев изненадващо се обърна към българските граждани, за да обяви намерението си да внесе в НС предложение за провеждане на национален референдум с въпрос „Съгласни ли сте България да въведе единната европейска валута „евро“ през 2026 г.?“...

Смислово предложението на Радев възпроизвежда въпроса от подписката на ПП Възраждане „Съгласни ли сте българският лев да бъде единствена официална валута в България до 2043 година?“, като различна се явява единствено годината на въвеждане на еврото – 2026-а вместо 2043-та.

Това пишат днес в своя позиция от Инициатива "Правосъдие за всеки" по повод последните развития около предложения референдум. Оттам припомнят решението по конституционно дело № 13/2023 г., в което КС разяснява защо провеждане на референдум, свързан дори само с определяне датата кога еврото да бъде въведено в България, би нарушил както нашата собствена Конституция, така и поетите с присъединяването на страната ни към ЕС договорни задължения.

Ето и становището по пунктове на организацията:

1. Поставеният от президента въпрос е конституционно недопустим

Национален референдум може да бъде провеждан само по въпрос от компетентността на Народното събрание. Поставеният от президента въпрос за датата на въвеждане на еврото, обаче, не е от компетентността на НС, а от компетентността на други органи, конкретно на Съвета на Европейския съюз, който взема решението си по предложение на Европейската комисия, след като извърши консултация с Европейския парламент и обсъждане в Европейския съвет и след препоръка, отправена от квалифицирано мнозинство от членовете на Съвета на Европейския съюз, представляващи държавите членки, чиято парична единица е еврото.

Българският парламент не притежава самостоятелната компетентност с едностранно свое действие да определи конкретна дата, на която ще приеме или няма да приеме еврото...

Произвеждането на национален референдум по въпрос, който е извън обхвата на конституционно установената компетентност на Народното събрание, е и нарушение на чл. 4, ал. 1 от Конституцията, съгласно който България като правова държава се управлява според Конституцията и законите на страната.

... Като носител и източник на държавна власт суверенният народ, когато осъществява пряко държавната власт, също е обвързан от фундаменталните конституционни принципи, обективиращи общата воля за конституционен ред, както приема Съдът в Решение №9/2016 г. по к.д. №8/2016 г. – „конституционализмът е несъвместим с разбирането, че суверенът стои извън правото, което сам създава“, тъй като той „доброволно се поставя под действието на Основния закон“.

2. Поставеният от президента въпрос е грешно зададен и просрочен

Както бе посочено по-горе, преценката за момента, когато държава членка е готова да приеме еврото, т.е. изпълнила е конвергентните критерии,... се извършва не едностранно от националния парламент или чрез допитване от гражданите на държавата членка, а от Съвета на Европейския съюз и т.н.

... Включването във Валутнокурсовия механизъм ІІ (ERM II) и спазването в нормални граници на отклонение, без да е осъществено девалвиране спрямо еврото в продължение на най-малко две години, е едно от установените в член 140, §1 ДФЕС изисквания за преценка от компетентните субекти на изпълнението на конвергентните критерии. Участието в ERM ІІ е доброволно, като се очаква държавите членки извън еврозоната да се включат в него, от което КС в посоченото по-горе свое решение... извежда, че единственото действие в процедурата по въвеждане на еврото, което България като страна членка на ЕС може да предприеме по своя самостоятелна преценка относно момента, в който да бъде извършено, е подаването на официално заявление за членство във валутнокурсовия механизъм ERM II.

От това следва, че референдум относно участието на Република България в ERM II би бил в съзвучие както с правото на ЕС, така и с вътрешната правова уредба у нас.

Доколкото заявлението за членство на Република България е подадено от министъра на финансите и гуверньора на БНБ на 29.06.2018 г., то и предложението за провеждане на национален референдум с такъв предмет е следвало да предхожда подаването на това заявление... По онова време Радев е президент в първия си мандат и може да упражни правомощието си... Защо не го е направил тогава – от непознаване на правния порядък или поради други (политически) съображения – е легитимен въпрос, на който президентът дължи отговор пред обществото.

3. Противоречие между поставения въпрос и съпътстващите го мотиви и други съображения

Президентът мотивира въпроса си дали хората са съгласни България да влезе в еврозоната през 2026 г. с твърдение за липса на принципни „готовност и консенсус в обществото“, както и за „резервираност“ относно въвеждането на единната европейска валута, от което следва, че мотивите противоречат на диспозитива на предложението му за свикване на референдум.

Освен това несъстоятелен се явява и самият довод за липсата на консенсус в българското общество, доколкото в националния представителен орган – Народното събрание – ясно изразено мнозинство имат политическите сили, заявили категорична подкрепа както за принципното въвеждане на еврото, така и за 01.01.2026 г. като конкретна дата, на която да се случи това.

От ИПВ днес пишат още:

"Изключително проблематично с оглед залегналия в Конституцията ни принцип на народния суверенитет е въведеното от президента противопоставяне между „обществените нагласи и институциите“. Това е така, защото народът е титуляр на държавната власт и източник на нейната легитимност в единството си като държавотворен народ, независимо от формите на нейното осъществяване – пряко или представително чрез установените в Конституцията органи. Разпоредбата на ал. 3 на чл. 1 от Конституцията изрично въвежда забрана за присвояване на народния суверенитет от която и да било част от народа, от политическа партия, от държавна институция или от отделна личност.

... Желанието на президента да се възползва от механизма на референдума като средство на прякото осъществяване на държавната власт и насочването му срещу конституционно равностойната му институция на Народното събрание е удар по държавността в България, която по Конституция е република с парламентарно управление. Ако целта на президента е да предизвика отрицателно произнасяне на НС по внесеното противоконституционно предложение за референдум, което впоследствие президентът да оспори пред КС, за да изчаква неговото произнасяне и по този начин да внушава разколебаване на българската позиция за единната валута пред европейските ни партньори, то тя следва да бъде заклеймена като популистка, егоистична и дребнополитикантска за сметка на осъществяването на една национална за страната ни цел.

С това президентът ще докаже, че е готов да загърби конституционния си ангажимент да олицетворява единството на нацията в името на преследване на собствени политически амбиции, съвпадащи или дори продиктувани от външни, чужди и откровено враждебни на България и ЕС интереси, с които Радев изглежда готов да сключи фаустовската сделка на своя живот."

Те заключават:

"Намираме, че въпреки това предложението на президента следваше да бъде разгледано и дебатирано в парламента, след което и отхвърлено с решение на този орган, вместо председателят на НС със свое „разпореждане“ и след своя самостоятелна преценка да го оставя без разглеждане.

Дори решението на НС да бе след това оспорено от президента пред КС, то последният би следвало още с произнасянето по допустимост да отклони искането на държавния глава като съвпадащо по предмет с искане, по което КС вече се е произнасял."

(С дребни съкращения)