Президентът Румен Радев ще сезира Конституционния съд след отказа на председателката на Народното събрание Наталия Киселова да допусне до обсъждане и гласуване искането му за референдум за датата за влизане в еврозоната.

Това обяви днес той на летището в София отново в извънредно изявление.

Преди седмица Радев изненадващо в тв обръщение заяви, че ще внесе предложение парламентът да гласува дали да има референдум за еврото. Вчера Киселова върна искането обратно като недопустимо. Преди това премиерът Росен Желязков, а и ГЕРБ в нарочна позиция, поискаха предложението въобще да не стига до депутатите. Намерението на Радев да иска подобен референдум срещна подкрепата на "Възраждане", МЕЧ, "Величие" и ИТН, против обаче се обявиха дори от БСП. Дори и допуснато до пленарна зала, беше ясно още от начало, че ще бъде отхвърлено. 

По думите на президента днес имало „безпрецедентно нарушение на законността от Народното събрание, в лицето на неговия председател”.

"Манипулациите, че предложеният от мен референдум е срещу еврото, са обида за интелекта на българите", това каза още той в днешното си изявление. Според него в политическите среди се режисират сценарии, които целят да заглушат важните теми в обществото.

Според него целта му да поиска референдума била ясна - "всеки гражданин да се произнесе за готовността да приемем единната европейска валута през 2026 година".

„И моето предложение вече дава резултати. Най-сетне започнаха дебати за реалната ни готовност да приемем еврото следващата година. Най-сетне чухме от устата на господата Пеевски и Борисов думите „цени” и „нужда от контрол”. Твърде късно и под натиск”, смята.

Искането за референдума той обясни с това, че искал като президент да отстоява интересите на всички граждани - "включително бедните, безгласните и несъгласните".

"Солидарността е по-важна от валутата", обяви Радев във фраза, звучаща като лозунг.

„За разлика от множеството народни представители, които загърбиха конституционния си дълг да представляват не само своите избиратели, а всички български граждани, аз ще продължа да представлявам всички български граждани, включително бедните, безгласните и несъгласните.

Защото солидарността е по-важна от валутата. Загубим ли солидарността, обществената тъкан бързо се разпада и пътят към валутата не минава през трупа на демокрацията и закона. Затова ще продължа своите усилия българите да бъдат питани на референдум”, каза още.

Радев очаквал наред с изпращането на искане за изготвяне на конвергентен доклад, да види и пакет от мерки, каквито нямало. Не видял такива и месец по-късно при приемането на бюджета.

„И ползите, и рисковете лягат върху хората. Управляващите са тези, които трябва да ги информират откровено, да ги убедят и да потърсят тяхната подкрепа. Ако не я получат, ще имат една година да ги убедят. Но не със заклинания, а с реални действия”, смята той.

Според данни на НСИ около 30% от българите са в риск от бедност, а над 1,3 милиона души живеят под прага на бедност, позова се Радев на данни на НСИ. После добави, че в страна, приела наскоро еврото (без да назовава Хърватия - бел.ред.), е бил наблюдаван известен ръст на цените, особено в сектора на услугите, преди единната валута, а след това се е наложило въвеждането на ценови тавани.

На 13 май предложението на президента за референдум срещна отпора на председателя на парламента. Наталия Киселова (избрана за депутат от листите на БСП) върна документа на Радев с мотив, че искането му е несъобразено със закона. Тя се позовава на Конституцията на Република България, Договора за функциониране на Европейския съюз, Договора за присъединяване на България към ЕС, Акта относно условията за присъединяване на България и Румъния и промените в Учредителните договори и Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление. Президентът днес не даде подробности на какво ще стъпва сезирането му на Конституционния съд.

Освен общо политическо вълнение и коментари, че това е подготовка за негова партия, което той по традиция отрече, предложението на президента за референдум за еврото доведе до оставка на неговия секретар по правните въпроси Крум Зарков. Друга знакова фигура на БСП и министър от правителството на Жан Виденов - Румен Гечев, пък обяви, че напуска БСП, възмутен от позицията на партията, която е част от управляващата коалиция и която обяви, че не би подкрепила искането на Радев.