Раздробените опозиционни групи извън Иран смятат, че техният момент може би наближава, но активистите, организирали предишни протести в страната, твърдят, че не са склонни да предизвикат масови безредици, докато израелската атака продължава, предава Ройтерс.

Синът на покойния шах, Реза Пахлави, който живее в САЩ, заяви в медийни интервюта тази седмица, че иска да поведе политически преход, обявявайки го за най-добрата възможност за сваляне на ислямската република от четири десетилетия насам.

"Това е нашият момент в историята", обяви той.

Свалянето на режима със сигурност е една от военните цели на Израел. Премиерът Бенямин Нетаняху се обърна към иранците с думите:

"Ние също ви проправяме пътя към свободата".

Въпреки че израелските удари са насочени към силите за сигурност на Иран, които в миналото брутално са потушавали протести в страната, те предизвикват голям страх сред обикновените хора – и гняв както към иранските власти, така и към Израел, посочват местни активисти.

"Как хората да излязат по улиците? В такива ужасяващи обстоятелства хората са фокусирани единствено върху спасяването на себе си, семействата си, сънародниците си и дори домашните си любимци", посочва Атена Даеми, активистка, която прекара шест години в затвор, преди да напусне Иран.

С Даеми се съгласява най-известната активистка в Иран, носителката на Нобелова награда за мир Наргес Мохамади. В отговор на израелския призив хората да евакуират части от Техеран, тя заяви с пост в Х:

"Не разрушавайте моя град".

Други двама активисти, с които Ройтерс разговаря в Иран, които са били сред стотиците хиляди участници в масовите протести след мистериозната смърт на Махса Амини, заявиха, че също нямат планове да излизат на улиците.

"След като ударите приключат, ще издигнем глас, защото този режим е отговорен за войната", уточни един от тях.

Активистка, която била изключена от университет и прекарала в затвор пет месеца след протестите през 2022 г., посочи, че сега не е време за протести. Тя и приятелите й не планират да организират или да се присъединят към демонстрации.

"Израел и така наречените опозиционни лидери в чужбина мислят само за собствените си интереси", изтъкнала тя пред Ройтерс.

Освен монархистите зад фамилията Пахлави, водеща опозиционна фракция извън Иран е Организация на муджахидините на иранския народ (ОМИН). Тя загуби борбата за власт след свалянето на шаха. Много иранци не са й простили, че се присъедини към Ирак по време на унищожителната война от 1980 до 1988 г., а правозащитни групи я обвиняват, че се държи като култ.

Муджахидините са основната сила зад Националния съвет за съпротива на Иран, който подобно на Пахлави поддържа тесни връзки с някои западни политици. На форум в Париж тази седмица лидерката на съвета Мариам Раджави подчерта, че е против възстановяването на монархията:

"Нито шахът, нито мюсюлманските духовници", отсече тя.

Не е ясно до каква степен опозиционните групи извън Иран се ползват с подкрепа в рамките на ислямската република. Макар някои иранци да изпитват носталгия по периода преди революцията от 1979 г., това е епоха, която повечето жители са твърде млади, за да помнят.

Поредицата от протести в Иран през последните 16 години избухнаха заради различни причини. През 2009 г. демонстранти излязоха на улиците заради съмнения за фалшифициране на президентските избори. През 2017 г. протестите се фокусираха върху спадащия стандарт на живот. А през 2022 г. - правата на жените.

Мир-Хосеин Мусави, кандидатът за президент, който според протестиращите е бил измамен през 2009 г., е под домашен арест от години и сега е на 83. Неговото обещание беше да реформира ислямската република, не да я замени – целта на много протестиращи в по-късните движения.

За противниците на ислямската република въпроси като дали и кога да организират протести, каква програма да следват или кой лидер да подкрепят, вероятно ще стават все по-належащи с продължаването на израелските въздушни удари.