Случващото се в последните дни в България на среднощни съдебни заседания налага да бъде припомнен един цитат, описващ много добре как Хитлер навремето е наложил своята диктатура в Германия. Благодарение и на това, че междувременно обществото е мълчало, докато все още е можело да говори.

"Когато нацистите дойдоха за комунистите, аз мълчах; не бях комунист.

Когато дойдоха за социалдемократите, аз мълчах; не бях социалдемократ.

Когато дойдоха за тези от профсъюзите, аз мълчах; не членувах в профсъюз.

Когато дойдоха за евреите, аз мълчах; не бях евреин.

Когато дойдоха за мен – вече нямаше кой да говори".

Този цитат е сравнително известен, но по-малко се знае за това кой е неговият автор и каква е неговата история.
Мартин Нимьолер е протестантски пастор. През Първата световна война Нимьолер е командир на подводница и получава медал "За заслуги".

След войната изучава богословие и през 1924 г. е посветен в духовен сан. През 1931 г. е назначен за пастор в богатия на приходи берлински район "Далем". Нимьолер се придържа към твърдите си националистически и антикомунистически убеждения, и за това поддържа идването на власт на Хитлер.

През 1937 г. обаче става ясно, че Хитлер не смята да търпи религиите и срещу протестантската църква започват сериозни гонения. Под ударите им попада и Нимьолер. Тогава той променя отношението си към Хитлер и открито - за разлика от повечето църковнослужители, го критикува. Става един от лидерите на Изповядващата църква.

"Както и древните апостоли ние предпочитаме да не се противопоставяме с оръжие на оръжието на властите. И като тях не сме готови да мълчим поради човешка заповед, когато Бог ни заповядва да говорим. Защото това, което трябва да помним, е, че сме задължени да се подчиняваме на Бог, а не на човек".

Това заявява Нимьолер в последната си проповед, преди да бъде арестуван.

Извънредният съд за държавни престъпления го обвинява в "скрити нападки" срещу държавата и го осъжда да излежи 7 месеца в специален затвор за длъжностни лица и глоба от 2000 марки за "злоупотреба с проповедническа дейност".

Той обаче така и не излиза на свобода, въпреки че вече е изкарал 8 месеца в предварителния арест. Хитлер е вбесен от меката присъда и заявява, че Нимьолер "трябва да лежи, докато не посинее" и заплашва целия съдебен състав с наказание.

Веднага след освобождаването му Нимьолер е подложен на "превантивен арест" от Гестапо. Затворен е в лагери, най-напред в Заксенхаузен, а после в Дахау. През 1945 г. е освободен от съюзническите войски.