Очаква се Азербайджан и Армения да подпишат меморандум за разбирателство във Вашингтон в петък, чрез който ще се ангажират да се стремят към мир, предаде базираната във Великобритания медия Middle East Eye (МЕЕ).

Източници посочили пред изданието, че президентът на САЩ Доналд Тръмп ще бъде домакин на азербайджанския президент Илхам Алиев и арменския премиер Никол Пашинян в Белия дом за церемонията по подписването. Въпреки че Ереван и Баку постигнаха консенсус по проект за мирно споразумение още през март, Баку продължава да настоява за няколко допълнителни условия, преди да бъде финализирана сделката. Ключово сред исканията на Азербайджан е Ереван да измени конституцията си, за да премахне препратките към азербайджанската територия - стъпка, която би изисквала национален референдум в Армения.

Двамата лидери вече проведоха среща в Абу Даби и предстоящият меморандум е резултат от тогавашния им разговор. След срещата Алиев заяви, че двете страни могат да финализират текста на споразумението, или поне основните му принципи, в рамките на няколко месеца и след това да се подпишат.

Източници добавиха, че се очаква двамата лидери да подпишат "писмо за намерение", а не проект на мирно споразумение. Това все пак ще осигури на Тръмп дипломатически успех, към който той се стреми в региона. 

Един от основните спорни въпроси остава т. нар. Зангезурски коридор, който би свързал континентален Азербайджан с неговия ексклав Нахчиван през арменска територия. Армения отхвърля термина "Зангезурски коридор", твърдейки, че той представлява заплаха за нейната суверенна територия Сюник.

Миналия месец посланикът на САЩ в Турция Томас Барак (имотен магнат с нулев дипломатически опит преди да бъде назначен от Тръмп на настоящия си пост. От май 2025 г. е и специален пратеник на Вашингтон за Сирия - бел. ред.) предложи американска компания да получи концесия за управление на коридора за 100 годинии с цел да се гарантира сигурността в региона. Ереван категорично отхвърли идеята, заявявайки, че няма да отдава под наем суверенната си територия на трета държава.

Източник, запознат с преговорите, казал пред MEE, че Турция е предложила частна компания, одобрена и от двете страни да управлява коридора.

"Арменската страна обаче поиска фирмата да оперира и от страната на Нахчиван (азербайджанска територия - бел. ред.) на коридора, което беше неприемливо за Баку", обясни запознатото лице.

Конфликтът между Армения и Азербайджан датира от войната в Нагорни Карабах през 1993 г., когато арменските сили превзеха спорния анклав - признат от ООН за азербайджанска територия, след разпадането на СССР.

След кървава шестседмична война в края на 2020 г., Азербайджан започна военна операция през септември 2023 г. за връщане на Нагорни Карабах, което доведе до споразумение за прекратяване на огъня. Повечето етнически арменци бяха прогонени и отцепилият се регион беше официално присъединен към Азербайджан от властите в Баку на 1 януари 2024 г.