Прекратяване на огъня в Украйна, а не мир, фактическо признаване на териториалните завоевания на Русия и отмяна на повечето санкции срещу нея.

Това съдържат американските предложения, огласени от специалния пратеник Стив Уиткоф на срещата му с руския президент Владимир Путин в Москва. С такава информация разполага полското издание Onet, цитирано от украинската медия „Гордон“.

Евентуален отказ на Москва от тези предложения би означавал, че дори най-заклетите проруски политици ще трябва да се разделят с илюзиите си за постигане на компромис с Русия, отбелязва Onet.

Според изданието признаването на териториалните руски придобивки ще стане чрез отлагане на обсъждането на въпроса за 49 или 99 години.

В дългосрочна перспектива освен отмяната на повечето санкции се разглежда и възобновяване на енергийното сътрудничество с Русия, по-специално чрез внос на газ и петрол оттам.

Същевременно американският пакет не включва гаранции, че НАТО няма да се разширява. Русия настоява Алиансът да не приема нови членки.

Кремъл не е получил и гаранции за прекратяване на военната подкрепа за Киев. Руската страна дори приема тази точка, твърди Onet.

Засега не е ясно дали Русия ще приеме последните американски предложения. Преди няколко дни шансовете за това изглеждали по-големи. Сега обаче напрежението между Москва и Вашингтон се засили.

Прозвучаха и ядрени заплахи.

Какво иска Путин от срещата с Тръмп според "Ню Йорк таймс"

Хора, близки до Кремъл, както и политически анализатори, казват, че исканията на Путин — да се изключи членство на Украйна в НАТО, да се ограничат военните ѝ способности и да се положат основите за по-благосклонно към Москва правителство в Киев — са по-важни за него от конкретиката относно териториите, които Русия в крайна сметка контролира, пише днес "Ню Йорк таймс".

„Най-важното за Путин е НАТО и тези железни гаранции, че Украйна няма да бъде част от НАТО и че страните от алианса няма да развиват военно присъствие в Украйна, плюс набор от политически изисквания към самата Украйна“, казва Татяна Становая, старши сътрудник в Центъра Карнеги Москва – Евразия, цитирана от вестника. Тя добавя, че други искания може да подлежат на преговори.

Според Становая Путин иска Украйна да престане да бъде това, което той нарича „антируски проект“ и да се върне в сферата на влияние на Москва. „Така че или постига това чрез гаранции от НАТО, тоест гаранции от Запада, или го постига чрез политически контрол вътре в Украйна“, казва тя.

„Едното или другото, или и двете. А после ще видим какво ще стане. Територията е много второстепенна.“

Москва не е формално определила границите на четирите „анексирани“ региона, което според Становая подсказва, че винаги е съществувала известна гъвкавост по въпроса за територията. Тя не изключва възможността Русия да бъде отворена към размяна на определени територии.

Някои анализатори смятат, че територии под руски контрол в региони на Украйна, които Москва не е „анексирала“, биха били най-вероятни за предлагане в рамките на преговори. Русия държи 1719 квадратни километра, или около 660 квадратни мили, украинска територия в областите Харков и Суми — нито една от които не е „анексирана“ от Русия — според DeepState, украинска организация, която картографира конфликта чрез бойни кадри.

Но според Становая Путин „не разполага с предварително подготвен план“. „Той живее за днешния ден. Знае какво иска да постигне в крайна сметка.“