Вече и най-големите абсурди и безобразия в нашата институционална среда си минават просто ей така.

Ето например фактическото заемане на длъжността главен прокурор от Борислав Сарафов и след 21 юли.

Преди няколко месеца парламентът гласува с огромно мнозинство "закон за един човек", както беше наречен тогава. Волята на това огромно парламентарно мнозинство беше пределно ясна - Сарафов да не може да бъде избран за титулярен главен прокурор от този състав на ВСС и да се сложи таван от 6 месеца на "временните мандати" на Сарафов и Чолаков начело респективно на прокуратурата и ВАС (преди този закон, според друг пълен абсурд, официализиран от ВСС и пленума на съдиите от ВАС, Чолаков можеше да продължи да си бъде председател на ВАС, и то безсрочно, въпреки изтеклия си седемгодишен конституционен мандат като председател!).
Когато шестте месеца изтекоха, се оказа, че прокурорската колегия на ВСС тълкува този "закон за един човек" като неприложим за точно този един човек и няма да прави нищо. Съдийската колегия на ВСС тълкува обратно - като приложим за Чолаков, и че ще трябва да избира нов временен председател заради закона.

И оттук-насетне пълно мълчание. В момента сме държава, в която закон, касаещ позицията на главния прокурор (която, да не забравяме, според скорошно решение на Конституционния съд е изключително важна, едва ли не част от националната ни идентичност), просто не се изпълнява и това не среща никакъв институционален отпор.
(Ако съм пропуснал и някой от долуизброените все пак е казал нещо, да ме прощава, поправете ме и ще редактирам).

Мълчи самият Борислав Сарафов. Не казва какво е неговото становище относно ситуацията. Но пък с фактически действия продължава да заема длъжността - прави официални срещи като и.ф. главен прокурор.

Мълчи мнозинството от мнозинството в парламента, гласувало самия закон само преди няколко месеца и изразило ясната си воля Сарафов да не бъде главен прокурор след юли. Мълчи в частност неговият председател, тя на всичкото отгоре и конституционалист. Само ПП-ДБ има позиция.

Мълчи правителството, в частност неговият правосъден министър.

Мълчи президентът.

Мълчат съдиите. Наистина не мога да си представя как най-малкото председателят на ВКС и съдиите от ВКС биха могли да оставят настоящото положение без коментар.. Председателят на ВКС дори е част от съдийската колегия, направила обратното тълкуване на същия закон! Обаче от нея няма ясно изявление като председател на върховен съд, че сме в нетърпима конституционна криза, в която има човек в кабинета на главния прокурор, който няма законово основание да бъде там!?

Мълчат адвокатите чрез своите представителни органи.

И в тази гора от мълчание нещата си вървят, както са си вървели. Фактическата власт в съдебната система се упражнява по начина, по който реалните държатели на властта в държавата са преценили, че трябва да бъде - Сарафов трябва да остане главен прокурор и това е. Макар и формално дори да е прието обратното законово решение.

Че това е подигравка с правовия ред, е ясно. Но по-важното е, че показва за пореден път как със закони нищо не може да се регулира там, където значение има само реалното упражняване на властта. Как всеки закон може да бъде прочетен по всякакъв начин и просто да не се приложи от този, към когото е адресиран. И когато няма кой да му потърси сметка за това и всички си мълчат, се оказва наистина, че писането на закони е само ненужно хабене на мастило.