Министерският съвет одобри изграждането на база на НАТО до ямболското село Кабиле.

Това стана, след като правителството прие решение, с което одобрява проект на „Споразумение между правителството на Република България и правителството на Италианската република за сътрудничество в областта на отбраната относно съвместното изграждане и използване на военни съоръжения на територията на войскови район „Кабиле“.

Базата е предназначена за многонационалната бойна група, разположена на страната ни, се казва в съобщението на МС. Според в. „Сега“ обаче тя ще има капацитета да поеме бригада и дори цяла дивизия.

От МС допълват, че това е стратегическа стъпка за укрепване на отбранителната способност на България и НАТО. То ще осигури необходимата инфраструктура за разполагане и поддръжка на многонационалната бойна група, както и възможност за нейното разширяване.

Базата е на стойност над 100 милиона евро, написа във фейсбук Николай Ненчев – министър на отбраната (2014-2017) и настоящ посланик на България в Украйна.

„Колкото и да ми е трудно, в този случай, трябва да поздравим министрите на БСП и ИТН за подкрепата на това решение“, пише още той.

Румъния иска да разшири съвместната с България и Турция противоминната група в Черно море

Румъния, България и Турция трябва да разширят дейността на противоминната си група в Черно море и да включат в нея патрулиране за защита на енергийни инсталации и търговски пътища от евентуална руска атака, заяви румънският министър на отбраната Йонуц Мощяну в интервю за Ройтерс, цитирано от БТА.

След руското нахлуване в Украйна през 2022 г. свободно плаващи мини, идващи от театъра на бойните действия, създадоха заплаха за корабоплаването в Черно море, поради което през миналата година съюзничките в НАТО от региона - Румъния, България и Турция, създадоха съвместна противоминна група (MCM Black Sea).

„Този проект през следващите години ще трябва да бъде разширен в патрулен проект. Ще обсъдим това в близко бъдеще с нашите съюзници“, каза Мощяну пред Ройтерс.

„Черно море (…) ще продължи да бъде бойно поле за Русия. Ние трябва да (я) възпрем и да защитим нашите интереси, които са енергийна инфраструктура, морска търговия и свобода на корабоплаването. Това са нашите цели и те ще бъдат защитени“, заяви румънският министър на отбраната.

Румъния има 650-километрова сухопътна граница в Украйна и през войната на територията ѝ са падали многократно фрагменти от руски дронове. Мощяну съобщи и за „почти ежедневни“ опити за заглушаване на сигнала на мобилните телефони в Черно море, като каза, че вероятно зад тези опити стои Русия. Руската страна редовно отхвърля тези обвинения.

Очаква се Румъния да стане най-големият производител на природен газ в ЕС и да се превърне в нетен износител на газ през 2027 г., след като бъде завършен голям офшорен проект за добив.

Мощяну каза още, че Румъния, която в момента се опитва да ограничи бюджетния си дефицит, който е най-високият в ЕС, вероятно няма да направи принос в новия финансов механизъм на НАТО "Списък с първостепенните нужди на Украйна" (Prioritized Ukraine Requirements List, PURL).

Румъния дари на Украйна противовъздушна батарея „Пейтриът“, участва в обучение на украински пилоти и направи възможен износа на около 30 млн. тона украинско зърно през пристанище Констанца.

На въпрос за планираната среща на президентите на САЩ и Русия Доналд Тръмп и Владимир Путин утре в Аляска, Мущяну каза:

„Всички очакват спиране на огъня и след това да бъде договорен справедлив, траен мир с гаранции за сигурност за Украйна“.