Професионалната асоциация по роботика, автоматизация и иновации (PARAi) очаква през 2025 г. забавяне в ръста на броя на инсталираните индустриални роботи в България до нива от 8,2 на сто при близо 10%, отчетени през 2024 г. Това каза в интервю за БТА Йонко Чуклев - заместник-председател на PARAi.

Причините за по-малкия ръст през 2025 спрямо 2024 г. са главно две. На първо място - това е липсата на квалифициран персонал, който да програмира, интегрира и поддържа роботите, посочи Чуклев и допълни, че част от инвестициите и проектите се бавят именно заради липсата на висококвалифицирани кадри. На второ място - в част от сегментите на преработващата промишленост има спадове. Такива сегменти са производството на основни метали, както и производството на хартия, картон и сходни стоки.

Спадовете правят обстановката несигурна и отлагат инвестициите в роботи и технологии за автоматизация, коментира заместник-председателят на PARAi.

По съотношение на броя роботи на 10 000 работници в България тази година се очаква да има значителен ръст спрямо 2022 г., каза Чуклев. Прогнозите са през 2025 г. страната да достигне около 30 индустриални робота на 10 000 работници при 18 робота през 2022 г. Ако в сметката се включат и сервизните роботи, показателят се доближава до 50 робота на 10 000 работници, което отразява ускорената интеграция на автоматизирани системи както в промишлеността, така и в услугите, допълни той.

През 2024 г. членовете на нашето Сдружение са реализирали 191 робота, каза Чуклев. Темповете през 2025 г. показват, че в края на годината вероятно ще видим около 207 робота реализирани. Въпреки това, има една паралелна тенденция някои от членовете на Сдружението да се ориентират към по-сложни и по-големи проекти с роботи, тоест е възможно да видим и по-малко от 200 робота реализирани през 2025 г., но това ще е за сметка на по-сложни проекти, посочи той.

По данни на Eurofound България изпреварва пет държави от ЕС - Кипър, Гърция, Малта, Румъния и Люксембург, по дял на предприятията, използващи индустриални роботи. В сервизната роботика страната ни се нарежда пред Гърция, Кипър и Румъния. Този напредък се дължи основно на иновативни проекти, реализирани в малки и средни предприятия, както и на засилен интерес към автоматизацията в традиционно по-слабо роботизирани сектори. По данни на Statista, приходите на българските компании в роботиката и автоматизацията растат по-бързо от средното за региона.

/БТА/