Плаща ли столичната МБАЛ „Княгиня Клементина“ (позната като Пета градска болница) 26 млн. лева за наем на апаратура, която може да си купи за 7 млн.? Въпросът бе повдигнат след разследване на „Капитал“, което постави под съмнение финансовата логика на обществената поръчка за ползването на ПЕТ/КТ скенер, обявена от здравното заведение.

Оттам отричат и настояват, че не плащат наем, а получават „комплексна услуга“.

Какво твърди разследването

Според „Капитал“ фактически собственик на апарата е частна фирма, която болницата реално финансира, като плаща за изследванията и консумативите към тях. Така вместо да закупи техника за 4–7 млн. лв. и да организира изследванията си самостоятелно, както правят останалите 12 клиники с подобна дейност, Пета градска „поддържа схема“, която може да струва над 25 млн. лв. за три години.

Тази схема работи в общинската болница от 2018 г. и сега се подновява с поредната поръчка. Но ако за предходните три години за това са били платени 6 млн. лв., според новата поръчка през следващите три ще се платят 25,2 млн. лв. (и двете с ДДС).

Болницата има приходи 19 млн. лв., с 1 млн. лв. печалба през 2023 г. Така излиза, че тя е готова да отделя над една трета от приходите за въпросния "наем", вместо да си купи апарата. По информация от пазара чисто нов ПЕТ/КТ струва 4-5 или максимум 7 млн. лв. (ако е последен модел от тази година), а цената на консумативите е около 1 млн. лв. за три години. Това означава, че болницата може да спести десетки милиони в следващите години, ако закупи апаратура, вместо да продължава да плаща на външна фирма, пише "Капитал".

Как се защитава болницата

В позиция до медиите от лечебното заведение категорично отхвърлят обвиненията. При обществената поръчка не ставало дума за наем или покупка на апарат, а за предоставяне на „комплексна услуга“ – осигуряване на високотехнологична апаратура, доставка на радиоизотопи, техническа поддръжка и финансиране на персонал. Всички разходи се поемат от изпълнителя, а болницата има единствено приходи – между 100 и 120 хил. лв. месечно, или близо 1,5 млн. годишно.

От болницата уточняват, че реално плащанията не са „наем“, а механизъм, при който НЗОК финансира всяко изследване, а болницата получава дял от приходите.

Политически реакции и противоречия

Скандалът предизвика реакцията на Столичния общински съвет, който насрочи извънредно заседание на Комисията по здравеопазване на 25 август. Мненията сред съветниците се разминават – някои виждат схема за лобизъм в полза на частни интереси, други твърдят, че болницата просто осигурява достъп до съвременно изследване без да товари бюджета си.

Разследването на „Капитал“ обаче отбелязва интересите на началника на Диагностично-консултативния център в болницата д-р Надежда Стоева, сестра на депутата от ГЕРБ Лъчезар Иванов, която е сред основателите на фирмата „Полискан“, която отдава под наем апаратурата.

"Основният въпрос в този казус е защо болница, която няма онкологично отделение, има Отделение по нуклеарна медицина", коментира пред OFFNews народният представител от "Продължаваме промяната - Демократична България" д-р Александър Симидчиев, който е и заместник-председател на Комисията по здравеопазване в парламента.

Той потвърждава, че "д-р Стоева е оглавявала "Полискан" няколко месеца - време, през което лабораторията е сключила проблемния договор с болницата". По думите му, ако поръчката е одобрена през 2017 година от СОС без възражения, нищо не налага тя да бъде предоговаряна, след като няма нов апарат и нов бизнес план.

В защита на Пета градска и досегашната система се обяви зам.-председателката на Столичния общински съвет д-р Ваня Тагарева, според която „политизирането“ на темата с ПЕТ скенера е „лобизъм“.

„Конкуренцията сред болниците е безмилостно жестока и е на гърба на пациентите. МБАЛ „Княгиня Клементина“ е единственото общинско лечебно заведение, което предоставя ПЕТ-скенер за онкологично болни пациенти и е един от общо шест апарата в столицата“, казва Тагарева в съобщение, изпратено от пресцентъра на ГЕРБ.

Според нея „за съжаление, изглежда, че определени политици и действащи лекари защитават не обществения, а нечий корпоративен интерес“.

Какво предстои

Обявената от болницата нова обществена поръчка е със срок за оферти до 9 септември и прогнозна стойност 21 млн. лв. за три години, при планирана пълна заетост от 13–17 пациенти дневно. Нетната полза от "комплексната услуга" за болницата според ръководството ѝ може да достигне 6 млн. лева.