Израелски и френски учени са открили най-ранните физически доказателства, че древните неандерталци и съвременните хора не само са съществували заедно, но са имали социални взаимоотношения и са се кръстосвали, се казва в прессъобщение на Университета на Тел Авив, предава Синхуа.

Публикувано в списание L'Anthropologie, проучването се фокусира върху вкаменелост от петгодишно дете, намерена в пещерата Схул в планината Кармел в Северен Израел.

Фосилът, който е на около 140 000 години, показва следи и от неандерталец, и от хомо сапиенс, които в продължение на много години са разглеждани като два отделни вида.

Предишни генетични изследвания показват, че тези две групи са си разменяли гени и дори днес, 40 000 години след изчезването на последните неандерталци, между два и шест процента от съвременния човешки геном има неандерталски произход.

Смятало се е обаче, че този генетичен обмен е станал много по-късно – преди между 60 000 и 40 000 години.

Откритието връща времевата рамка назад, показвайки дете с череп, оформен като на съвременните хора, но с кръвоносна система, долна челюст и вътрешно ухо, характерни за неандерталците.

Проучването сочи, че ранните неандерталци са живели в древен Израел преди около 400 000 години. Те са срещнали хомо сапиенс, който започнал на мигрира от Африка преди около 200 000 години и тези групи се кръстосали.

Детето от пещерата Схул е най-старата известна вкаменелост, сочеща биологичните и социални връзки между тези популации.