България е сред страните, които се очаква да блокират повечето предложения на Европейската комисия за санкции срещу Израел заради действията му в ивицата Газа, пише „Политико“.

Това вероятно ще стане на днешната среща в Брюксел на постоянните представители на страните членки на ЕС. Подобни действия се очакват също от Италия, Чехия, Австрия, Унгария и Германия.

Предложенията, огласени днес, включват търговски ограничения и мерки срещу израелски министри и еврейски заселници екстремисти. Повод е доклад на независима група към ООН, според който действията на Израел в Газа отговарят на юридическата дефиниция за геноцид.

Основен елемент на пакета е възможното спиране на преференциалната търговия по силата на Споразумението за асоцииране между ЕС и Израел. Това е сделка на стойност над 42 милиарда евро, от които 37% са с преференциални условия.

Германският канцлер Фридрих Мерц обаче даде сигнал, че страната му не е готова да подкрепи цялостен пакет от наказателни мерки, особено когато става въпрос за стратегическия съюз межу Берли и Тел Авив, изграден върху исторически основания, свързани с Холокоста, отбелязва „Политико“.

Същевременно неофициални източници посочват, че Германия може да подкрепи санкции срещу заселници екстремисти.

Какви санкции предлага ЕК

Европейската комисия предлага частично спиране на преференциалните търговски отношения с Израел.

Ще бъдат санкционирани израелските министри на финансите Безалел Смотрич и на националната сигурност Итамар Бен-Гвир, смятани от ЕС за екстремисти. Същите мерки ще бъдат приложени срещу еврейски заселници екстремисти. Тези санкции са по Глобалния режим на ЕС за нарушаване направата на човека.

Отделно по санкционния режим за „Хамас“ ще бъдат наказани 10 членове на политбюро на палестинската групировка, замесени в терористична дейност. Някои от тях се намират в ивицата Газа, други – на Западния бряг, а трети – в чужбина.

Да одобряване на търговските мерки е необходимо квалифицирано мнозинство, а за политическите – пълно единодушие, поясниха от Брюксел.

Търговските санкции засягат 37 на сто от вноса от Израел по Евро-средиземноморското споразумение за асоцииране. Комисията предлага да се замразят преференциалните мита, голяма част от които са нулеви, като признава, че това ще се отрази и на вноса на някои плодове от Израел към ЕС. Така израелският бизнес ще бъде принуден да плати допълнителни 237 млн. евро годишно под формата на налози, ако търговският оборот бъде запазен.

„Ние изобщо нямаме намерение да спираме или забраняваме търговията. Само налагаме мита“, подчертаха на няколко пъти източниците от ЕК.

Стоообменът между ЕС и Израел за 2024 г. е бил на стойност 42,6 милиарда евро.

Вносът в Европа от Обетованата земя е бил за 15,9 милиарда евро. Извесени са машини и транспортно оборудване за 7 млрд. евро, хиликали за 2,9 млрд. и други промишлени стоки за 1,9 млрд.

Износът от ЕС за Израел е възлизал на 26,7 милиарда евро, от които машини и транспортно оборудване за 11,5 млрд., хиликали за 4,8 млрд. и други промишлени стоки за 3,1 млрд.

Двустранната търговия с услуги е била за 25,6 милиарда евро през 2023 г., като вносът в ЕС е бил за 10,5 млрд., а износът – за 15,1 млрд.

„Ако ме питате кои сектори ще бъдат най-уязвими от страна на ЕС, това са машините, стоките, свързани със самолетостроенето, медицинска апаратура и фармацевтичните продукти“, заяви еврокомисарят по търговията Марош Шефчович

От Комисията предлагат да се спре предвидената за тази година финансова помощ за Израел по различни регионални проекти, както и за сътрудничество по някои правителствени програми. Това обаче няма да се отрази на средствата, отпускани за борба с антисемитизма, мемориала на Холокоста „Яд Вашем”, гражданското общество, нито за палестинските власти и НПО.