Към 31 декември 2024 г. населението на България е 6 437 360 души. Спрямо 2023 г. то е намаляло с 8121 души, или с 0.13%.

Това сочат актуалните данни на Националния статистически институт, публикувани в сряда.

Мъжете са 3 095 140 (48.1%), а жените - 3 342 220 (51.9%), или на 1000 мъже се падат 1080 жени. Броят на мъжете преобладава във възрастите до 55 години включително. 

През 2024 г. са починали 100 736 души, а коефициентът на обща смъртност е 15.6‰. Спрямо предходната година броят на умрелите намалява с 270, или с 0.3%. Смъртността сред мъжете (16.8‰) е по-висока в сравнение със смъртността сред жените (14.6‰). През 2024 г. на 1000 жени умират 1064 мъже. Коефициентът на смъртност традиционно е по-висок в селата (20.7‰) отколкото в градовете (13.8‰). По области водят Видин - 24.3‰, Монтана - 21.5‰, и Кюстендил - 21.3‰. Най-ниска е смъртността в столицата - 11.3‰.

Показателят за преждевременна смъртност (починали преди 65-годишна възраст) през 2024 г. е 20.2% и леко се увеличава спрямо предходната 2023 година (20.1%). В стойностите на показателя за преждевременна смъртност има разлики по пол. Умрелите жени на възраст под 65 години са 13% от всички умрели жени, докато при мъжете този процент е 27%.

През 2024 г. в страната са починали 238 деца на възраст до една година, а коефициентът на детска смъртност е 4.5‰. За сравнение, през 2014 г. той е бил 7.6‰, а през 2023 г. - 4.9‰, т. е. има тенденция към спад, която се запазва, макар и с понижени темпове.

През м. г. в страната са регистрирани 53 727 родени деца, като от тях 53 428 (99.4%) от тях са живородени. В сравнение с предходната година броят на живородените намалява с 3769, или с 6.6%. Коефициентът на обща раждаемост през 2024 г. е 8.3‰. Броят на живородените момчета (27 377) е с 1326 по-голям от този на живородените момичета (26 051), или на 1000 живородени момчета се падат 952 момичета. В градовете и селата живородените са съответно 39 483 и 13 945, а коефициентът на раждаемост е 8.3‰ в градовете и 8.2‰ в селата. В регионален аспект най-висока е раждаемостта в областите Сливен - 12.5‰, и Ямбол - 10.0‰, най-ниска в областите Смолян - 5.2‰, и Перник - 6.1‰

Средният брой живородени деца от една жена през минилата година е бил 1.72. Средната възраст на жените при раждане на първо дете през 2024 г. е 27.6 години. В регионален аспект средната възраст при раждане на първо дете варира от 22.1 години за област Сливен до 30.9 години за област София (столица).

Застаряването на населението през годините води до повишаване на средна възраст, която вече е 45.3 години в края на 2024 година. В градовете е 44.5 години, а в селата - 47.6 години.

Към 31.12.2024 г. децата до 15 години в страната са 901 843, или 14 % от общия брой на населението. Относителният дял на населението под 15 години е най-висок в областите Сливен - 18.8%, Ямбол - 15.2%, и Пловдив - 14.7% от населението на областта, а най-нисък е в областите Смолян - 10.3%, Видин - 11.4%, и Габрово - 11.6%.

Хората на 65 и повече навършени години са 1 544 245, или 24 % от населението на страната. В регионален аспект делът на лицата на 65 и повече навършени години е най-висок в областите Видин (31.4%), Габрово (30.5%) и Смолян (30.0%). Най-нисък е делът на възрастното население в областите София (столица) - 19.2%, Варна - 21.6%, и Сливен - 22.5%.

През 2024 г. 13 002 души са променили своя настоящ адрес от страната в чужбина, като 55.1% от тях са мъже. Емигрантите на възраст 0 - 14 г. са 7.7%, 15 - 64 години са 82.7%, а на 65 и повече навършени години - 9.6% от всички емигранти. Най-предпочитани дестинации са Германия (16.9%), Обединеното кралство (13.9%) и Франция (8.9%).

Лицата, които са сменили местоживеенето си от чужбина в България, или потокът на имигрантите, включва български граждани, завърнали се в страната, както и граждани на други държави, получили разрешение или статут за пребиваване в страната. През 2024 г. 52 189 лица са променили своето обичайно местоживеене от чужбина в България, от тях 51.5% са граждани на страни извън Европейския съюз, 34.9% имат българско гражданство, а 13.6% са граждани на държави от ЕС. Относителният дял на мъжете е 55.9%, а на жените - 44.1%. От дошлите да живеят в страната 16 % са във възрастовата група 0 - 14 години, 72.9% са на възраст 15 - 64 години, а на 65 и повече навършени години са 11.1% от имигрантите. Най-висок е делът на имигрантите от Турция (21.8%), Украйна (16.6%) и Сирия (10.5%).

През 2024 г. всички области в страната имат отрицателен естествен прираст. С най-малки по стойност коефициенти на отрицателен естествен прираст са областите София (столица) (-2.0‰), Сливен (-2.8‰) и Благоевград (-5.1‰). С най-голямо намаление на населението заради високия отрицателен естествен прираст е област Видин - минус 17.2‰, следвана от областите Перник - минус 14.8‰, и Габрово - минус 14.6‰.

Съществено влияние върху броя и структурите на населението в страната оказва и механичният прираст (нетното салдо от външната миграция), който през 2024 г. е положителен - плюс 39 187 души. Той се формира като разлика между броя на заселилите се и изселилите се от страната. Изменението на населението в резултат на външната миграция, измерено чрез коефициента на нетна миграция, е +6.0‰1. През 2024 г. най-голям механичен прираст има в областите Кърджали (28.6‰), Бургас (17.0‰) и Варна (12.9‰). С най-голямо намаление на населението в резултат на отрицателния механичен прираст са областите Смолян (-5.0‰) и Монтана (-1.9‰).