Френският президент Еманюел Макрон късно в петък номинира за втори път Себастиен Лекорню за поста министър-председател, съобщи Елисейският дворец в комюнике, цитирано от новинарската телевизия Бе Еф Ем Те Ве..

„Президентът на Републиката назначи Себастиен Лекорню за министър-председател и му възложи да състави правителство“, заяви Елисейският дворец без допълнителни подробности след продължителни преговори.

Себастиен Лекорню, който вече бе назначен веднъж в началото на септември, подаде оставка в понеделник, напълно неочаквано, след като прецени, че условията вече не са налице за изпълнение на мисията му в Матиньон.

Днес в социалните мрежи той заяви, че е приел новата си номинация от чувство за дълг. Каза, че му е възложена мисията „да направи всичко възможно, за да осигури на Франция бюджет до края на годината и да отговори на ежедневните проблеми на нашите сънародници“.

„Трябва да сложим край на тази политическа криза, която изнервя французите, и на тази вредна нестабилност за имиджа и интересите на Франция“, каза той

Макрон се опитва да избегне разпускане на парламента и предсрочни общи избори, които биха наградили крайнодясната и крайнолявата опозиция - най-големите групи в Националното събрание. Техни представители не бяха поканени на консултациите при президента днес.

И крайнолявата Непокорна Франция, и крайнодесният Национален сбор са против правителство в този парламент и искат не просто нови парламентарни, а предсрочни президентски избори. Макрон отказва да подаде оставка.

След днешните консултации лидерът на социалистите Оливие Фор, цитиран от Бе Еф Ем Те Ве, каза, че те ще гласуват против новото правителство,  ако то не отмени ключовата за финансите на страната пенсионна реформа, която увеличава пенсионната възраст на 64 от 62 години постепенно до 2030 година.  

Лидерът на Републиканците Брюно Рьотайо, също цитиран от Бе Еф Ем Те Ве, каза,че в сегашния парламент липсва доверие за съставяне на правителствена коалиция и допусна само технократско програмно правителство.

Нов кабинет би се изправил пред сизифовската задача да реже публични разходи. Бюджетният дефицит на Франция наближава 6 на сто от БВП, двойно над позволеното в ЕС,  а публичният дълг е почти 114 на сто от БВП с перспектива да стигне 121 на сто от БВП през 2027 г.

Правителството, което трябва да сформира Льокорнню, е шестото за втория мандат на Макрон, започнал през 2022 г. До политическата безизходица се стигна, след като президентът разпусна парламента и свика предсрочни общи избори през юни 2024 г., защото либералната му партия "Ренесанс" претърпя поражение (трета сила) на европейските избори по-рано същата година. В резултат Франция се сдоби с парламент без ясно мнозинство, доминиран от крайната левица и крайната десница и неспособен да състави правителство, което да се справи с ключовия въпрос за съкращаване на бюджетните разходи. 

Лекорню, бивш министър на отбраната, заяви по-рано тази седмица, че центристкият блок на Макрон, неговите съюзници и части от опозицията все още могат да се обединят в работещо правителство, предаде АП.

„Има мнозинство, което може да управлява“, каза той. „Чувствам, че все още има възможен път. Макар и труден.“

Сега Лекорню ще трябва да търси компромиси, за да избегне незабавно вот на недоверие и дори може да бъде принуден да се откаже от изключително непопулярната пенсионна реформа.