След дългоочаквани и сложни преговори, OpenAI – компанията, стояща зад изкуствения интелект ChatGPT – обяви официално, че преминава към нова корпоративна форма: публично дружество с обществена цел (public benefit corporation – P.B.C.). 

От създаването си през 2015 г. OpenAI функционираше под хибриден модел – нестопанска организация, контролираща печелившо дружество. Моделът беше амбициозен: печалбата трябваше да финансира безопасно развитие на АI в полза на човечеството. Но с нарастването на амбициите – и необходимостта от милиарди долари за изчислителна мощ – старият формат започна да тежи.

Сега OpenAI Group PBC ще може да събира средства като всяка друга корпорация, включително чрез потенциално IPO на Уолстрийт. Промяната е одобрена след интензивни преговори с главните прокурори на Калифорния и Делауер – ключово, защото правният статут на компанията бе уязвим на правни атаки от критици, които настояваха за отчетност и публична полза.

С новата структура, OpenAI вече се нарежда до Amazon, Meta и Google по достъп до капитал и гъвкавост в управлението. Не случайно SoftBank потвърди, че ще инвестира пълните $40 млрд., след като обвърза тази инвестиция с реформата. Microsoft – най-големият досегашен инвеститор в OpenAI – ще запази своя 27-процентен дял, наравно с фондацията OpenAI, която държи 26%. Останалите 47% са разпределени между служители и други инвеститори.

Любопитно е, че главният изпълнителен директор Сам Олтман няма значим дял – нито преди, нито след преструктурирането. Това не е случайно: позицията му цели баланс между бизнес интересите и „мисионерския“ елемент в структурата.

Какво остава в ръцете на фондацията?

Въпреки че OpenAI вече е търговско дружество, то остава под контрола на едноименната фондация. Бордът на фондацията назначава и може да уволнява борда на OpenAI Group PBC. Единственото изключение е проф. Зико Колтър, който ще играе ролята на независим наблюдател с фокус върху сигурността на ИИ технологиите.

Фондацията вече се превърна в най-ценната в света – с дял от около $130 млрд., тя изпревари дори Фондацията на Бил и Мелинда Гейтс.

Преобразуването не мина без съпротива. Калифорнийският главен прокурор Роб Бонта първоначално се опасяваше от вредите върху младите потребители, ползващи ChatGPT, а Meta изпрати писмо, призоваващо за блокиране на сделката. А самият Илон Мъск – съосновател на OpenAI – заведе дело, опитвайки се да спре преминаването към търговска форма.

Противниците виждат в този ход „легализирано отстъпление“ от първоначалната цел на OpenAI – да бъде страж срещу безконтролната комерсиализация на изкуствения интелект.

Microsoft: ексклузивитет, но не и монопол

Едно от най-съществените изменения се отнася до договора с Microsoft. Технологичният гигант ще продължи да има достъп до новите ИИ технологии до 2030 г. – или до постигането на т.нар. „AGI“ (Artificial General Intelligence), което би означавало система със способности, равни на човешкия мозък.

Ако AGI бъде постигнато, Microsoft запазва достъпа си, но само ако има „подходящи механизми за сигурност“. Това ще се оценява от независим панел. От друга страна, OpenAI вече има право да си партнира с други компании, а Microsoft няма ексклузивни права върху хардуера, разработен от OpenAI (например с Джони Айв, бивш дизайнер на Apple).

Компанията се е ангажирала да закупи изчислителни услуги от Microsoft за $250 млрд., но вече не е ограничена да сключва договори и с други облачни доставчици. Това е стратегическа свобода, която отваря нови търговски и технологични хоризонти.

Истински добрата новина е за Nvidia - производителят на видеокарти, които са все по-нужни за AI бума, стана първата компания, достигнала 5 трилиона долара капитализация

---

Този материал е написан с помощта на изкуствен интелект под контрола и редакцията на поне двама журналисти от Клуб Z. Материалът е част от проекта "От мястото на събитието предава AI".