Парламентът отхвърли ветото на президента върху промените в Закона за Държавната агенция "Разузнаване" и прие повторно на второ четене текстовете.

Промените в Закона за Държавна агенция "Разузнаване" подкрепиха 126 депутати, 86 бяха против, нямаше въздържали се. 

"За" бяха ГЕРБ-СДС, "ДПС-Ново начало", "БСП-Обединена левица", "Има такъв народ" и двама нечленуващи в парламентарна група депутати. Против бяха от "Продължаваме промяната-Демократична България", "Възраждане", двама от "БСП-Обединена левица", "Алианс за права и свободи", "Морал, единство, чест" и "Величие".

Президентът Румен Радев наложи вето на разпоредби от приетия на 10 октомври Закон за изменение на Закона за Държавна агенция "Разузнаване" (ДАР), с които правомощието по назначаване и по освобождаване на председателя на агенцията се възлага на Народното събрание и се отнема правото му той да подписва указа. Председателят ще има вече и трима заместници, вместо досегашните двама.

"Още когато управляващата коалиция внесе този законопроект от днес за вчера, ясно изразихме позицията си защо не трябва да бъде подкрепен", коментира Цвета Рангелова от "Възраждане" и отбеляза, че президентът е на същото мнение. "Безкрайно ясно е, че каквото управляващото мнозинство реши, ще бъде постигнато, но трябва да се кажат някои принципни неща", обясни Рангелова.

По думите ѝ този законопроект е свързан с отнемане на законово дадена възможност на президента да назначава председателя на тази служба, която се занимава с националната сигурност и в този смисъл е част от изпълнителната власт. Ако НС го избира, безспорно ще превърне този орган в политически, затова и правомощието е делегирано на президента, смятат от "Възраждане".

"С този законопроект тези принципи са погазват, погазва се балансът между властите", изтъкна Рангелова.

От партията не разбират и защо се увеличава броят на заместник-председателите на трима. Изводът е за тотално овладяване и политизиране на орган, какъвто е ДАР, излъчвайки по един заместник от трите политически сили, които управляват в момента, посочи депутатът.

Николай Радулов, "Морал, единство, чест" обяви, че неговата парламентарна група няма да подкрепи промените, но отбеляза, че на практика се ликвидира възможността да бъдат назначавани определени лица на определени позиции от служебни правителства.

"В тези случаи обаче разузнаването ще принадлежи на тази коалиция, която в момента гласува в НС", изтъкна той. Според него председателят да има трима заместници е малко пресилен ход, тъй като службата има 25% недокомплект. "Забавно е да има заместник, който да отговоря за киберразузнаването, без да има технологически възможности за това", добави депутатът.

Според него службата ще бъде трудно контролируема, ще се превърне в "бухалка", която да изпълнява определени политически въжделения.

Парламентът преодоля ветото на президента и прие повторно и измененията в Закона за специалните разузнавателни средства (СРС) със 124 гласа „за“, 75 „против“ и без въздържали се.

Измененията предвиждат председателят на Държавна агенция "Технически операции" (ДАТО) да се избира с решение на Народното събрание по предложение на Министерския съвет (МС). Досега председателят на ДАТО се назначаваше с указ на президента по предложение на МС. Освен това ръководителят на службата, която се занимава с прилагането на СРС, вече ще се подпомага от трима заместник-председатели, които се назначават от министър-председателя. До момента заместник-председателите на ДАТО бяха двама.

На 22 октомври т.г. президентът Румен Радев върна за ново обсъждане в Народното събрание приетия на 10 октомври Закон за изменение на Закона за специалните разузнавателни средства. В мотивите си държавният глава отбелязва, че подобно на аналогичните изменения във връзка с председателите на Държавна агенция „Национална сигурност“ (ДАНС) и на Държавна агенция „Разузнаване“ (ДАР), предложената промяна поражда риск от реполитизиране на процеса по подбор на висши управленски кадри в системата на националната сигурност и превръщането им в напълно зависими от управляващото политическо мнозинство.