„През последната година и половина само сред хората, с които работим в „Розовата къща“ в София, са починали 44 души! Поне още толкова сме загубили сред хората, с които работим на терен. За целия период от 2021 до 2023 г. смъртните случаи сред хората от къщата бяха 13“, съобщи Юлия Георгиева, мениджър на „Розовата къща“.

Според представители на Министерството на здравеопазването, които събират данни за починали от опиати, смъртните случаи за малко повече от година са около 100 – най-вероятно заради фентанил. През последните години те са били по около 10 годишно.

Тревожната статистика показва десетократно увеличение в рамките на 12–18 месеца.

Данни, представени от Юлия Георгиева:

Смъртни случаи

„Само в София, в рамките на нашата дейност (която далеч не покрива нуждите на групата на хората, употребяващи наркотици), са починали около 70 души за малко повече от година. Представителите на МЗ, които събират данните, също говорят за над 100 регистрирани смъртни случая, вероятно свързани с опиати (главно фентанил) в страната. През последните години те отчитаха десетина на година.

На фона на тази картина, в България продължава изобщо да не се мисли за осигуряване на налоксон-спрей за най-нуждаещите се хора. Това просто лекарство, което спасява живот в почти 100% от случаите, изобщо не е регистрирано в България. Дори в „Бърза помощ“ използват само инжекционен налоксон, с който разполагат само те и спешните центрове. Колко от хората със свръхдоза доживяват (задушавайки се) до пристигането на линейка, можете да си представите сами.

В България не се правят аутопсии на хора, починали без видими причини (напр. криминални деяния), освен ако близките им не поискат и не платят за такава. Огромната част от хората, с които ние работим, не се изследват посмъртно, и никой не регистрира смъртта им като предизвикана от свръхдоза опиат. Диагнозата обикновено е „белодробна недостатъчност“ или нещо подобно. Трудно е дори да си представим реалния мащаб на бедствието, за което се мълчи.“

Кръвнопреносими инфекции

„През 2024 г. проведохме изследване сред 480 човека, които употребяват наркотици в София. Проучването остана без никакво медийно отразяване, но представители на Европейската агенция по наркотици проявиха сериозен интерес и ще представим данните на техен форум след дни.

От тези 480 души – 304 инжектират или са инжектирали наркотици, а останалите ги приемат по друг начин.

- 17,5% от всички тези хора в момента на проучването живееха на улицата.

- 29,6% са били без дом за повече от месец през живота си.

- 12,7% са позитивни за ХИВ антитела (17,1% сред инжекционно употребяващите и 5,11% сред неинжекционните).

- 63,5% са с антитела на Хепатит C (89,1% сред инжекционно употребяващите и 19,3% сред неинжекционните).

- 25% са започнали да употребяват наркотици на или преди 15-годишна възраст.

- 22,1% никога до момента не са били тествани за ХИВ.

На този фон Националната стратегия за борба с наркотиците, която трябваше да стартира от началото на 2025 г., вече година виси неодобрена в Министерски съвет.

Националната програма за борба с ХИВ и кръвнопреносими инфекции изтича в края на тази година, без яснота какво ще я замести. И двата стратегически документа традиционно неглижират работата с хората, които употребяват наркотици.“

Липса на политическа воля

„В началото на годината инициирахме създаването на работна група в парламента, с надеждата, че някой ще прояви интерес към добрите практики за справяне с тези проблеми. Работната група обаче се превърна в махленско обсъждане на райския газ и пълно неглижиране. Не бяха поканени никакви организации, работещи пряко с хора, употребяващи наркотици. Дори представителите на звеното в НЦОЗА, което отговаря за това, бяха поканени едва на последната среща, когато вече беше обявено, че групата ще бъде закрита.“

Тревожните данни в поста са допълнени и от коментиращ лекар:

„Това пренебрежително и безхаберно отношение на държавните институции наблюдаваме от години. В болницата, където работя, тихомълком беше закрито рехабилитационното Пето мъжко отделение за зависими с 30 легла, а в нашето Шесто мъжко миналата година съкратиха още 10. От 90 легла за мъже в момента са останали 50. На този фон търсенето се увеличава. Никога не е имало толкова млади момчета с психози и агресивно поведение от стимуланти и синтетични канабиноиди. Около половината от пациентите са настанени по съдебно решение или на принудително лечение. Проблемът с лечението на жени е още по-сериозен.

Много от пациентите нямат финансовата възможност да се лекуват в частни структури срещу 3000–6000 лв. месечно. В новия проект на МЗ за стандарт „Психиатрия“ са включени само субституиращите програми – всички останали дейности липсват напълно. Нуждите от адекватна превенция, програми за непълнолетни, за хора в затворите, за психосоциална рехабилитация и ресоциализация, както и работа на терен са огромни, но за тях по традиция не се говори.“