България трябва да ускори разширяването на капацитета на газохранилището в Чирен на 1 милиард кубически метра.

Това се казва в огласения днес доклад на Европейската комисия за състоянието на Енергийния съюз през 2025 г. Той разглежда напредъка на ЕС и отделните страни членки към целите в сферата на енергията и климата, които трябва да бъдат изпълнени до 2030 г.

Страната ни трябва също така да подкрепи модернизирането на интерконектора, който я свързва с Гърция.

Цените на тока и газа за домакинствата в България са били сред най-ниските в ЕС през 2024 г. въпреки лекия си скок нагоре, се казва в доклада. Същевременно обаче цените на едро на тока у нас – 102 евро за киловатчас, са били четвъртите най-високи в Общността. Докато цените леко са паднали на фона на поевтиняването на газа, те са се покачили първо през пролетта и лятото, а след това и през есента, като са се отклонили от тенденцията на пазарите в Централна Европа.

През 2023 г. токът у нас е съставлявал 27,4 на сто от крайното енергийно потребление. Това е над средното европейско ниво, което е 22,9%.

През последното десетилетие този дял леко се е понижил. Сега токът съставлява 51,7 на сто и 31,9 на сто съответно от крайното енергийно потребление в домакинствата и индустрията. В транспорта делът остава нищожен – само 1 процент.

България все още не се е отказала изцяло от руските горива. Тя обаче е положила усилия за укрепване на сигурността на доставките и диверсифицирането на източниците на природен газ чрез инвестиции в инфраструктурата. След изтичането на руско-украинското споразумение за транзита на газ България остана единственото място в ЕС, откъдето в ЕС постъпва руски газ по тръбите. Слез завършването на интерконектора на границата с Гърция страната участва в завършването на терминала за втечнен природен газ в Александруполис през 2024 г.

• България трябва да ускори закъснялото изпълнение на проекта от общ интерес за разширяването на капацитета на газохранилището в Чирен на 1 милиард кубически метра от гледна точка на важността му за регионалната сигурност на доставките.

• Страната ни трябва също така да подкрепи модернизирането на интерконектора с Гърция. Тази фаза е приоритетен проект на механизма REPowerEU и групата на високо равнище за енергийната свързаност на Централна и Югоизточна Европа. Това ще позволи притока на по-големи количества газ по Трансадриатическия газопровод и от терминалите за втечнен природен газ в Гърция.

Българските власти и операторите на газопреносните системи трябва да използват максимално инфраструктурата от съществено значение за сигурността на доставките в Югоизточна Европа. Заинтересованите страни у нас трябва да изпълнят ангажиментите в групата на високо равнище за енергийна свързаност на Централна и Югоизточна Европа, за да хармонизират различните стандарти за качеството на газа, които в момента пречат на пълноценното използване на Трансбалканския газопровод.