Не се очакват съществени изменения в проектобюджета. Това е основният извод от разговори, проведени днес между ГЕРБ и синдикалните организации КНСБ и КТ „Подкрепа“ в централата на партията.

Междувременно работодателските организации отхвърлиха твърдения, че са поискали увеличение на данъка върху добавената стойност (ДДС).

Миналата седмица в централата на ГЕРБ имаше разговори и с представители на работодателите. И тогава, и днес в тях се включи лично председателят на най-голямата партия - Бойко Борисов.

Без съществени промени спрямо предложената рамка

След срещата със синдикатите днес той обобщи резултата във „Фейсбук“ така:

„Социалната и осигурителна системи в страната трябва да работят устойчиво и предвидимо, без да бъдат подлагани на излишен натиск. Около този извод се обединихме по време на срещата ни днес с председателя на КНСБ Пламен Димитров и президента на КТ “Подкрепа” Димитър Манолов. По време на разговора обсъдихме и темата за промяна в осигурителните вноски, която е част от планираните стъпки през следващите години. Плавното покачване ще бъде разпределено между работодателите и работниците, така че да се запази балансът между двете страни.“

Според Борисов диалогът по детайлите и параметрите на Бюджет 2026 е бил конструктивен.

„Подчертано бе, че на този етап не се предвиждат съществени промени в основните параметри на макрорамката. Постигнахме съгласие още, че безспорно доходите на работещите в сферите на образованието, здравеопазването и сигурността трябва да останат устойчиви, защото са гарант за стабилност и развитие на страната ни“, посочва председателят на ГЕРБ.

Той изразява увереност, че конструктивните разговори по бюджета ще продължат и в рамките на Националния съвет за тристранно сътрудничество (НСТС) тази седмица. Припомняме, че миналата седмица заседанието на тристранката, свързано с обсъждане на финансовата рамка, се провали заради бойкот на работодателите.

„Считам, че ако в процеса на разговорите между всички страни се наложат промени, те ще бъдат минимални и добре аргументирани. Вярвам, че общата цел на всички ни е да се обединим около отговорен бюджет, който пази финансовата стабилност на страната и гарантира устойчивост на всички ключови обществени системи“, се посочва още в днешното изявление на Бойко Борисов.

От публикуваните снимки в профила му се вижда, че от страна на ГЕРБ са участвали още финансовата министърка Теменужка Петкова и зам.-председателката на парламентарната група на ГЕРБ-СДС Деница Сачева.

Според Сачева няма нещо в бюджета, което да е консенсусно между работодатели и синдикати. Тя направи коментара си пред репортери след срещата.

Деница Сачева заяви и че на този етап няма никакви промени в параметрите на бюджета, които да могат да бъдат съобщени.

Това, което в момента сме се разбрали със синдикатите, е, че на този етап няма да говорим за съществени промени в параметрите, които сме дали, поради факта, че в бюджета слагаме на първо място сигурност, отбрана, образование и здравеопазване като наши основни приоритети, обясни тя, цитирана от БТА. 

Интрига с ДДС

По думите ѝ работодателите настояват за увеличение на ДДС, а синдикатите са заявили, че са против.

"Политическата позиция на нашата партия също е в подкрепа на това, че вдигането на ДДС би натоварило всички български граждани, които като краен потребител би трябвало да заплатят тази цена“, посочи Деница Сачева. Докато вдигането на осигуровките с 2% е нещо, което беше залегнало в средносрочната прогноза на бюджета, за 2027 и 2028 г., и в този смисъл е очаквано. Вдигането на осигурителните вноски в крайна сметка отива в бюджета на НОИ и в някакъв бъдещ период от време ще се върне в хората обратно под формата на техните по-високи пенсии, каза още тя. 

Сачева посочи, че изтеглянето на увеличението на вноската през 2026 г., както и удвояването на размера на увеличението е заради по-голямата цел, а именно България да влезе в еврозоната и да завърши своята европейска интеграция от една страна, от друга – да бъде осигурена устойчивост и стабилност в следващите години.

Разговорите по бюджета продължават и в Националния съвет за тристранно сътрудничество (НСТС) ще има дискусии в края на тази седмица, така че ако има някакви промени, те ще бъдат съвсем минимални, каза също Деница Сачева. Тя обясни, че очаква внасянето на бюджета в парламента, но само след дискусиите в НСТС и след като бъде приет от правителството.

Коментари от синдикатите

Смятаме проектобюджета за 2026 г. за възможен, заяви пред репортерите президентът на Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ) Пламен Димитров.

Той обясни, че това е компромисен вариант, който ще подкрепят с някои допълнения по време на Националния съвет за тристранно сътрудничество (НСТС). По думите му допълненията ще бъдат насочени към разходите за субсидии в БДЖ, пощите и градския транспорт, както и други системи.

Има много варианти за връзване на бюджета откъм приходната му част, обясни Пламен Димитров.

По думите му допълнителните приходи могат да бъдат намерени при сериозно напрягане на събираемостта тази година. Тя е безпрецедентно висока и за двете приходни агенции, а за догодина се залага подобен процент, обясни синдикалистът.

При тази рамка вдигането на данъка върху печалбата или орязването на капиталовата програма са двете възможни алтернативи на този компромисен вариант, които натоварват бизнеса и хората, подчерта Димитров.

Той допълни, че данъкът върху дивидента се плаща в по-голямата си част от гражданите, а не от бизнеса, като поясни, че ¾ от очакваните приходи ще бъдат платени от българите.

По думите му бюджетът щадящо натоварва бизнеса и хората, за да може да финансира необходимите разходи, които са в голяма степен приети със съгласие в парламента като законови гаранции за отделните системи.

Димитров посочи, че въпросът е откъде ще се намерят парите. Допълнителният милиард и половина, който увеличението на данък дивидент предлага, е балансираният подход. В разходните политики виждаме ръст на единните разходни стандарти и изпълнение на швейцарското правило, но не виждаме необходимата хоризонтална политика по доходите в част от ведомствата, допълни синдикалистът. Според него ще има напрежение в секторите, които получават само 5% ръст на доходите.

Димитров добави, че е мит, че бюджет 2026 г. е щедър към заплатите. Най-щедър е към капиталовата програма, където има ръст от 24–25%, смята той. По думите му програмата е следвана от пенсиите, а след това са заплатите, при които има 7% ръст - 880 милиона евро. 

На въпрос дали са направили компромис за двата процента пенсионна вноска, Димитров заяви, че той „не е чул друго мнение от лидера на ГЕРБ Бойко Борисов или от участващите в срещата“.

„Останах с впечатление, че това е бюджетът, който върви към НСТС, Министерския съвет и парламента“, добави президентът на КНСБ.

Президентът на КТ "Подкрепа" Димитър Манолов добави, че увеличението на ДДС е „неприемливо и скандално“. Той го определи като "червена линия" и обясни, че при предстоящото влизане на България в еврозоната такава стъпка би довела до негативни последици, свързани с непремерено увеличение на цени и други.

Манолов добави, че има поредица от нулеви ставки, които се използват за износ на капитали от България и на които трябва да се сложи спирачка.

Миналата седмица от КТ „Подкрепа“ обявиха, че са против предложения от Министерството на финансите проектобюджет. Днес след срещата Димитър Манолов не изрази толкова категорична позиция.

Димитър Манолов: Засега не мога да кажа "да" или "не"

Потърсен по-късно от Клуб Z той каза:

„Аз не знам как ще изглежда бюджетът, за да ви кажа „за“ ли сме, „против“ ли сме. Не знам. По-скоро зависи какво е станало, или ще стане – нямам представа, на тази среща на Съвета за съвместно управление (ССУ) с работодателите. Ако нещо променят по отношение на данъци и осигуровки, ще сме „против“. Ако останат такива, каквито са, ще направим една поредица забележки по този бюджет. Не мога да ви отговоря с „да“ и „не“.

Преди срещата в централата на ГЕРБ днес президентът на КНСБ Пламен Димитров изрази позиция по отношение ръста на осигурителните вноски, че „синдикалната гледна точка е работникът да не плаща нищо повече“.

„Най-добрият вариант е пет процентни пункта увеличение на корпоративния данък, както се вдига данъкът върху дивидентите. Това ще вкара 1,5 милиарда евро в бюджета при равни други условия, то горе-долу толкова се търсят, за да се върже сметката“, коментира президентът на КНСБ. 

Той даде и друг пример за увеличение на разходите в бюджета за 2026 година, а именно капиталовата програма. За догодина се предвиждат 7,7 милиарда евро, тоест ръст от 1,5 милиарда. Ето ги тези 1,5 милиарда, които ги търсим откъде да дойдат, допълни Пламен Димитров. 

Нивото на капиталовата програма за тази година Димитров определи като невиждано. Той изрази притеснение дали средствата по програмата, които са 6,2 милиарда евро, ще бъдат усвоени до края на 2025 година, при средно усвояване през последните 15-20 години от 3-3,5 милиарда евро. 

Бизнесът отрича да е искал ръст на ДДС

Междувременно представител на работодателите отрече те да са предлагали ръст на ДДС.

Бизнесът не подкрепя такава идея, обяви от името на работодателските организации заместник-председателят на Българската стопанска камара Станислав Попдончев, информира БНР.

"Няма такава идея. Българска стопанска камара категорично не подкрепя идея за увеличаване на данъци и сред основните ни приоритети е запазване на данъчно-осигурителната тежест. Ние няма как да подкрепим идея, която води до увеличаване на тази тежест както за бизнеса, така и за гражданите, да не говорим, че това е изключително проинфлационно предложение. Подобни разговори не сме имали с Министерство на финансите и не е обсъждана подобна мярка", посочи Попдончев.