Винаги съм вярвала, че леката атлетика принадлежи на атлетите.

Това, което се случи по време на Общото събрание за избор на ново ръководство на Българската федерация по лека атлетика, беше неприятна изненада. Моята независима кандидатура за представител на състезателите в Управителния съвет беше отхвърлена в една игра на противопоставяния между лагери, към които нямам никакво отношение.

Зная, че намеренията на онези, които само часове преди събранието разпространиха моето име като кандидат, бяха добри, и искрено ги ценя. Но обстоятелствата, при които това се случи – довели до отхвърлянето на кандидатурата ми от мнозинството клубове – показаха колко трудно понякога е да се преодолеят предразсъдъци и погрешни тълкувания, когато човек реши свободно и убедено да се включи в промяната.

Мога с пълно спокойствие да заявя, че случилото се на събранието по никакъв начин не отразява топлината, уважението и обичта, които винаги получавам от хората в основата на лекоатлетическото движение в България — още повече в този момент. Това ме окуражава и ми дава сили да продължа битката, за да може гласът на атлетите да заеме своето заслужено място в управленските органи на федерацията.

Съжалявам, но не мога да приема поканата на новоизбрания президент Георги Павлов да стана част от Управителния съвет след евентуална бъдеща промяна в устава.

Мнозинството от представителите на клубовете, поддавайки се на вредни противопоставяния, ясно изразиха своята воля, като ми отказаха правото да бъда пряко избрана в съвета. В светлината на това решение не бих могла да приема като „жест на добра воля“ едно последващо включване по инициатива на човек, който чрез своя „ментор“ е допринесъл за оформянето на тази воля. Това би било единствено опит за неумела поправка на акт, който – независимо от моето име – не прави чест на българската лека атлетика.

Истинското доверие, уважаеми господин Президент, не се назначава. То се гласува.

Навсякъде по света, където леката атлетика ме е отвеждала, съм виждала, че успешните федерации отдавна включват в управлението си хората, които са издигнали името на страната си на международната сцена. Те ценят техния опит като мост между миналото и бъдещето — като гаранция за морал, прозрачност и визия.

Благодаря все пак за поканата — още повече защото присъствието на жени в управленските структури на федерацията е било изключение в отделни периоди и липсва напълно в последните 20 години. Това само подчертава колко наложителна е промяната и колко важно е равенството между половете да бъде реалност, а не само принцип на хартия — така, както го изискват и утвърждават Световната атлетика (World Athletics).

За мен случилото се не е поражение, а потвърждение, че пътят към по-силна, по-модерна и наистина ориентирана към нуждите на атлетите федерация минава през ново поколение лидери и чрез истинския глас на състезателите.

Пожелавам на всички избрани успешна и ползотворна работа през следващите пет години.

Аз ще продължа да подкрепям и защитавам атлетите навсякъде, където мога — не от заседателна зала, а от сърце.

С уважение,

Ивет Лалова

---

Статуса на Ивен Лалова публикуваме в светлината на случилото се на последното извънредно Общо събрание на Българската федерация по лека атлетика (БФЛА), провело се само преди 3 дни. 

На него Георги Павлов беше преизбран за президент на БФЛА, а гласуването премина при изключително висока активност – участие взеха 122 от общо 126 клуба, членове на федерацията.

Изненадващо извън състава на УС остана една от най-големите звезди в историята на българската лека атлетика – Ивет Лалова.

Събранието бе свикано, след като Софийският градски съд спря вписването на новото ръководство, избрано през август, поради жалба от 44 клуба, оспорили първоначалния вот.