Полковникът от Бундесвера Армин Вагнер е военен историк, автор на книгата „Азбука на апокалипсиса", излязла през август 2025 г. В интервю за ДВ той разказва как офицерите от НАТО описват възможните сценарии за Трета световна война, защо в тях Русия не планира да завладее Европа до Атлантическия океан и каква роля играят колаборационистите.    

ДВ: Войната на Русия срещу Украйна играе второстепенна роля във Вашето изследване. В Украйна много хора са убедени, че Третата световна война всъщност е започнала там и ще се разпространи в Европа. Вие какво мислите?

Третата световна война е, разбира се, гръмко определение. Световна война е война, в която участват страни, действащи не само на един фронт. Аз не бих го нарекъл световна война. Това е началото на конфронтация, излизаща извън границите на Украйна, която често се нарича хибридна война, насочена срещу Запада и преследваща две цели.

От една страна възстановяването на постсъветското пространство под ръководството на Москва, а от друга – дестабилизация и разрушаване на НАТО. Но не в смисъл на военна агресия, а в смисъла на това, което наричаме хибридна война, тоест чрез пропаганда, дезинформация, провокации, както видяхме в случая с нахлуването на дронове в Полша или самолети във въздушното пространство на балтийските държави.

Възможно е също да използват страните от Балтийския регион за разцепление на НАТО, за да се постави въпросът дали ще бъде задействан член 5 от договора на НАТО, тоест колективната отбрана. Ядреното оръжие също играе роля. Владимир Путин досега много умело се възползва от това - заплашва с ядрено оръжие. Но няма никакви признаци, че наистина е готов да го използва в момента.

ДВ: Какво ви изненада особено по време на Вашия анализ?

Изследванията от 70-те и 80-те години на миналия век, с много редки изключения, описват сценарий с някаква форма на мащабно нападение на страните от Варшавския договор срещу Западна Европа. Сега сценарият се е променил. Наскоро например германският политолог Карло Масала публикува такъв сценарий, в който Нарва е превзета от Русия. Завладява се например някой естонски остров в Балтийско море, с което се предизвиква НАТО: страни членки от южния франг на пакта си задават въпроса "Готовили са в Мадрид да умрат за Нарва?”.

ДВ: През 1970-те и 1980-те години генералите от НАТО предполагаха, че Русия ще иска да напредне до Атлантическия океан. Днес се счита, че на Москва ще ѝ е достатъчна Нарва, за да демонстрира слабостта на НАТО. Така ли е?

Днес не става въпрос за завоевание. Никой вече не може да предполага, че Москва има интерес да стигне до Атлантическия океан. Днес става въпрос за това, че Русия иска отново да стане суперсила, да възстанови, доколкото е възможно, някакви предишни територии. Войната в Украйна е най-драматичният, кървав и ярък пример за това. Въпреки това тя не е типичен пример за това как непременно трябва да си представяме по-нататъшните действия.

Текущите сценарии за Трета световна война не предполагат, че в Европа всичко може да се развие по същия начин като в Украйна, макар че не го изключват. В сценариите за Индийско-Тихоокеанския регион, които са описвани най-вече от американски автори, много по-често се предполага готовност за използване на ядрено оръжие. Там се казва, че такъв конфликт най-вероятно ще бъде насочен или срещу Китай, или срещу Северна Корея, и ще се разраства много по-бързо.

ДВ: Повечето сценарии завършват с победа на НАТО. Дали това е целенасочен оптимизъм и може би голям недостатък, тъй като създава илюзия за сигурност?

Всъщност немалко книги описват сценарий, при който НАТО претърпява поражение, а Русия побеждава. В една известна книга от 1980-те години на френски автор - "Когато руснаците атакуват” - се предвижда военна победа на СССР с помощта на т.нар. "пета колона”, тоест от колаборационисти и френското население. Това обаче не води до политическа победа на Москва, защото в момента, в който Франция претърпява военно поражение, импулсът на свободата и демокрацията все пак изиграва своята роля и хората въстават.

ДВ: Но не е ли вярно днес, че макар в Европа да няма комунисти, десните и левите популистки партии са готови да си сътрудничат с Русия?

Точно така. Вече не наричаме това съвместни действия на "петата колона” на Москва . Днес това са путинските тролове, съмишлениците, независимо дали принадлежат към левите или към десните популистки партии. Този сценарий се запазва. В подобни сценарии руските войски вече са проникнали в Европа, което е довело до атаки срещу електроцентрали и спиране на летища. Така се развиват тези наративи днес.

ДВ: Основната идея на много изследвания по темата е, че НАТО е зле подготвен за Трета световна война, тъй като обичайните военни нужди са били недофинансирани твърде дълго, а Европа не може да се защити сама. Продължава ли това и днес?

Това е основната идея на почти всички книги, чието действие не се развива в Индийско-Тихоокеанския регион. Авторите са предимно високопоставени бивши генерали от НАТО, британски и американски, които имат опит и разбират, че преди повече от 25 години НАТО се е концентрирал върху операции в чужбина, които са изисквали съвсем различни възможности.

Въоръжените сили бяха значително съкратени и вече не бяха готови да действат в мащабен сценарий на национална и колективна отбрана. Приблизително от 2014 г. осъзнахме необходимостта от укрепване на отбраната ни. Нападението на Русия срещу Украйна ясно показа, че трябва да се подготвим за отбрана в обичаен план, за да можем да се защитим, както беше по време на Студената война.

"Дойче веле"