Законопроектът за държавния бюджет на Република България за 2026 г. бе одобрен на първо четене от парламентарната Комисия по бюджет и финанси с 13 гласа „за“ срещу 8 „против“.

Транспортната комисия също гласува финансовата рамка - 11 „за“, 7 „против“ и 1 „въздържал се“, съобщи БТА.

В бюджетната комисия проектозаконът бе представен от министъра на финансите Теменужка Петкова, а в транспортната – от ресорния министър Гроздан Караджов.

Параметри

Във връзка с въвеждането на еврото от 1 януари информацията и документите по бюджетната процедура за 2026 г. са изготвени в евро при официален валутен курс съгласно чл. 5 от Закона за въвеждане на еврото в Република България - 1,95583 лева за 1 евро.

Макроикономическата прогноза за периода, изготвена от Министерството на финансите (МФ), предвижда растеж на икономиката до 2,7 процента през 2026 г., като брутният вътрешен продукт се очаква да достигне 120,1 млрд. евро.

Бюджетният дефицит, заложен в бюджета за следващата година, е 3 на сто от БВП или 3,6 млрд. евро, съобщава БТА.

Въз основа на допусканията през периода 2026-2028 г. се предвижда държавният дълг да достигне 37,6 млрд. евро (31,3 процента от БВП) през 2026 г. Максималният размер на новия държавен дълг, който може да бъде поет, е до 10,5 млрд. евро, в т.ч. до 3,2 млрд. евро по линия на инструмента SAFE за укрепване на европейската отбранителна промишленост.

Синдикатите

Любослав Костов, главен икономист на КНСБ, посочи пред Комисията по бюджет и финанси, че ръстът на българската икономика се стимулира чрез потреблението, поради което заложената в бюджета политика за увеличаване на доходите е в посока подкрепа на растежа. Според него тази политика все още не може да се разглежда като проинфлационна.

По думите на Атанас Кацарчев, главен икономист на КТ "Подкрепа“, бюджетът не залага политики срещу демографската криза, като също така е добре да се помисли за възнагражденията в трите обществени медии.

НСОРБ подкрепя частта за общините

Изпълнителният директор на Националното сдружение на общините в Република България Силвия Георгиева посочи, че ръководената от нея организация е удовлетворена от макрорамката на бюджета в частта му за общините. Тя призова да се обърне внимание на актуализация на данъчните оценки, тъй като такава не е правена от 2006 година, а това би могло не само да подобри приходите в общините, а ще доведе и до изсветляване на имотния сектор и ръст в приходите от ДДС.

Бизнесът

Според председателя на УС на Асоциацията на индустриалния капитал в България Румен Радев агресивната промяна на данъчноосигурителния модел е увредила доверието на работодателите, като ги е изненадала с повишаването на максималния осигурителен доход и осигуровките с 2 процентни пункта. По думите му има редица мерки в бюджета, които могат да спестят сериозни средства. Той даде пример, че увеличението на разходите за заплати в държавния сектор с не повече от 5 на сто през следващата година би освободило в бюджета 455 млн. евро.

Председателят на УС на Българската стопанска камара Добри Митрев посочи, че бюджетът за следващата година наказва 2,1 млн. работещи граждани и фирмите, които работят на светло и плащат данъци. Той критикува автоматичния модел за увеличававане на минималната заплата, предвиденото изискване за софтуер за управление на продажбите, одобрен от НАП, както и разширяването на списъка на стоки с висок фискален риск.

Зам.-изпълнителният директор на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ) Боян Николаев нарече бюджета за 2026 година "тежко проинфлационен".

Председателят на Българската търговско-промишлена палата Цветан Симеонов каза, че основният проблем на бизнеса в Европа и у нас е ръстът на разходите за персонал, като разкритикува предложението за увеличаване на осигурителните вноски с 2 пр. пункта, подчертавайки, че това увеличение може да има само отрицателен ефект.

БНБ

Подуправителят на Българската народна банка Петър Чобанов посочи пред бюджетната комисия, че централната банка е фокусирана върху запазването на ценовата стабилност. По думите му, страната ни може да положи усилия да не поддържа бюджетни дефицити на ръба на 3-те процента от БВП. Чобанов заяви, че в рамките на дебата е искал да чуе нещо повече относно предстоящото присъединяване към еврозоната и евентуалните ефекти от това върху икономиката на страната.

Партиите

Йордан Цонев каза, че ДПС-Ново начало ще подкрепи бюджета, посочвайки, че доходите на работещите хора като учители, лекари, полицаи трябва да растат. Той заяви, че не е съгласен с позицията на бизнеса, тъй като страната ни има едва 10 на сто корпоративен данък на фона на средно равнище от 20-25 на сто в Европейския съюз, което ни прави страната с втория най-нисък данък върху печалбата на бизнеса.

Според Мартин Димитров от ПП-ДБ чрез бюджета за 2026 година България се отказва от основното си конкурентно предимство – ниските данъци.

Мария Илиева посочи, че групата на „Величие“ няма да подкрепи бюджета.

Асен Василев от ПП-ДБ изказа мнение, че правителството декапитализира бизнеса чрез вдигането на данък дивидент, като същевременно „подкупва“ потреблението чрез увеличението на осигурителните вноски с 2 пр. пункта, съобщава БТА.

Според Димо Дренчев от „Възраждане“ работодателските организации не представляват средната класа, поради което няма да провокират протестни действия, което прави техните оплаквания несъстоятелни.

Атанас Атанасов посочи, че „БСП-Обединена левица“ ще подкрепи проекта за бюджет за 2026 година, тъй като „той може да се нарече социален“ с мерките, заложени в него, които са в подкрепа на увеличение на доходите на трудещите се, в момент, в който България се намира на ръба на присъединяването към еврозоната.