• ГЕРБ остава първа политическа сила, но със спад от 4 на сто. 
  • Подкрепата за ПП-ДБ расте - с 4 на сто. Тя заема втората позиция.
  • ИТН, "Величие" и АСП остават извън Народното събрание. МЕЧ е на ръба, а БСП взема под 5 на сто.
  • 40 на сто искат управление с нова политическа сила, а партия на Румен Радев би ангажирала вота на около половината от тях.
  • Лидерът на ДПС-Ново начало Делян Пеевски е рекордьор по недоверие.

Това сочат данните от последното национално представително изследване на агенция "Алфа рисърч". То е проведено в периода 5 – 12 декември 2025 г. сред 1000 пълнолетни граждани от цялата страна. Използвана е стратифицирана двустепенна извадка с квота по основните социално-демографски признаци. Информацията е събрана чрез пряко стандартизирано интервю с таблети по домовете на анкетираните лица. Публикува се на сайта на агенцията и се реализира със собствени средства.

ГЕРБ пада, ПП-ДБ расте

Недоволството срещу управлението отнема малко над 4 пункта от електоралната подкрепа за ГЕРБ. За момента тя запазва първо място с 21,4% от твърдо решилите да гласуват, ако изборите бяха днес. В следващите месеци ще стане ясно дали публично обявената от Бойко Борисов спасителна акция с оставката на кабинета има шансове да омекоти ерозията в доверието към партията, или не, посочват от агенцията.

Борисов запазва доверие от 21,6%, но със съществен ръст в недоверието, което достига 58,8 на сто.

Снимка "Алфа рисърч"

ПП-ДБ влиза в положителна траектория. Вотът за коалицията нараства с почти 4 пункта и през декември стига до 17,8% от решилите да гласуват. Лидерите не извличат лични дивиденти, но запазват добри позиции. Асен Василев получава 14,6% доверие срещу 63,2% недоверие, Ивайло Мирчев – 14,4 на сто доверие срещу 57,1% недоверие, Божидар Божанов – 12,9% доверие срещу 56,3 на сто недоверие. По-ниско остава одобрението за Атанас Атанасов – 8,2% срещу 58,3% неодобрение.

"Възраждане" е с подкрепа от 11,6 на сто, която отрежда на партията трета позиция в електоралните предпочитания. Костадин Костадинов към момента се ползва с 10,8 на сто доверие срещу 60% недоверие.

Лидерът на ДПС – Ново начало Делян Пеевски остава рекордьор по неодобрение от избирателите: 5,6% доверие срещу 80,3% недоверие, а при декларираното по-високо желание за гласуване, партията отстъпва на четвърта позиция с 9,4 на сто от твърдо решилите да гласуват.

Партньорите в коалиционното управление – БСП и ИТН – са сред най-потърпевшите от динамиката в обществените настроения, която ги поставя на границата за влизане в следващ парламент. Подкрепата за БСП се свива до 4,9 на сто, а одобрението за лидера Атанас Зафиров до 8,4% (и 58,8% неодобрение).

Зад ИТН застават 3,8% от решилите да гласуват, а одобрението за лидера им Слави Трифонов спада до 7,6% (и 61 на сто неодобрение).

С 4,2% подкрепа към декември се ползва МЕЧ и на този етап е сред партиите с противоречиви шансове за участие в следващ парламент. Доверието към Радостин Василев е 10,2% срещу 59,8% недоверие.

"Величие" (2,1 на сто) и АПС (1, 6%) към момента остават извън рамките на следващо Народно събрание.

Избирателната активност - по-висока

В седмицата на протестите и правителствената оставка декларираната готовност за включване в предсрочен вот нараства с 5 до 7 пункта (т.е., може да се очаква до урните да излязат между 300 и 500 хиляди души повече), смятат социолозите. Сред неяснотите в това отношение все още е какво ще бъде поведението на активно включилото се в протестите Поколение Z.

Потенциалът на партии, извън участниците в сегашния парламент: почти 10 на сто от заявилите, че искат да гласуват декларират, че ще дадат подкрепата си за други партии, а 13,3% - че все още не са направили избор. Дялове, които засега не са консолидирани около конкретни политически играчи, но са достатъчно високи, за да променят картината.

Властта - слабо харесвана

След месеци на сериозни политически, икономически и социални предизвикателства коалиционното правителство подаде оставка под натиска на масови граждански протести. Кабинетът "Желязков" си тръгва със 17% положителни, 25% неутрални и 58% отрицателни оценки. Самият премиер е с 21% положителни, 30% неутрални и 49% отрицателни оценки. Тези равнища са съизмерими с отношението към мнозинството коалиционни кабинети и техните премиери през последните 15 години в края на управленията им.

Източник "Алфа рисърч"

 

Източник "Алфа рисърч"

В края на годината парламентът получава одобрение от едва 5%, неодобрение от 69% и 26% неутрално отношение, като дори привържениците на представените в него партии са силно критични.

Председателката на НС Рая Назарян (присъстваща и като опция за служебен премиер според "домовата книга") също не е с високо одобрение . тя се ползва с доверие от 14%  (предимно симпатизанти на ГЕРБ), недоверие от 45% и 41% неутрални оценки.

Източник "Алфа рисърч"

Радев не е подминат от общата вълна на неодобрение на институциите

Президентът Румен Радев запазва водещи позиции по институционален рейтинг, но също е засегнат от цялостната негативна тенденция. Доверието в него спада с 4 пункта до 35%, срещу 33% недоверие и 32% неутрално отношение. Той продължава да привлича симпатиите на избирателите на БСП и националистически партии, но острите атаки срещу въвеждането на еврото и позициите му по геополитически теми дистанцират привържениците на проевропейски формации, посочват от "Алфа рисърч".

Източник "Алфа рисърч"

58 на сто смятат, че протестите трябва да продължат

Източник "Алфа рисърч"

Резултатите по ключовия въпрос – обществената подкрепа за протестите – показват много високо, национално по обхват, одобрение. 59% изразяват пълна солидарност с тях, срещу 16% на противоположното мнение. Одобрението доминира във всички социални и електорални групи, с изключение на симпатизантите на ГЕРБ-СДС и разколебаната позиция на привържениците на БСП и ИТН. Неодобрението от 16 на сто е далеч под сумата от електоралната подкрепа на управляващите партии. Между тези два полюса се разполага една интересна тенденция, която проучването регистрира – 25% смятат протестите за справедливи и поради това частично ги подкрепят, НО се опасяват, че те могат да доведат до неприемлива политическа алтернатива. Тази позиция се споделя от всеки втори симпатизант на ГЕРБ, всеки трети на БСП и на ДПС – Ново Начало и много слабо – от привържениците на останалите политически сили.

В проучването 58% от анкетираните изразиха мнение, че протестите трябва да продължат и да се стигне до оставка на правителството, срещу 24%, според които кабинетът трябваше да продължи работата си. В този смисъл, ходът с подадената оставка на правителството веднага след третия голям протест, съответстваше на обществените очаквания, но и постави партиите в ситуация, в която да съобразяват поведението си с динамично променящите се обществени нагласи. 

Кое управление е приемливо

Източник "Алфа рисърч"

Какво управление, около кои политически сили е приемливо и/или желано от българите? 7.6% са за управление около ГЕРБ и ДПС-Ново Начало; по 16 на сто, почти паритет, за управление около ГЕРБ, но без ДПС-НН, и за управление, изградено около други от сегашните партии, без тези две. 40% предпочитат управление около „нова политическа сила“.

Ако президентът Румен Радев излезе лично със свой политически проект, той може да привлече около половината от тези избиратели - от тези 40 на сто. Останалите 20 на сто се разпръскват между различни други хипотетични проекти – евроскептични и националистически; десни; центристки, социал-демократически; проевропейски, посочват от агенцията.

От това дали изобщо ще отиде до урните това мнозинство от 40% и как ще се структурира неговият вот  ще зависят три много важни за близкото бъдеще резултата: какъв ще е изходът от предстоящите предсрочни избори; ще се формира ли правителство след тях и какъв ще бъде характерът на бъдещото управление, отбелязват социолозите.