Военната операция на Съединените щати във Венецуела, при която президентът Николас Мадуро бе заловен и отведен в Ню Йорк, продължава да доминира международния новинарски поток. След първоначалния шок от зрелищните кадри на ареста, вниманието на световните медии и анализатори постепенно се насочва към ключовите въпроси: какви са стратегическите цели на Вашингтон, какво следва за Венецуела и какви са глобалните последици от действията на САЩ. Анализът на "Брукингс инститюшън" – един от най-влиятелните американски мозъчни тръстове, основан през 1916 г. и специализиран в независими изследвания по външна политика и сигурност – очертава тревожна картина на несигурност, противоречиви сигнали и висок риск от дестабилизация.

Тръмп: „Ще останем много по-дълго“

В интервю за "Ню Йорк таймс" президентът Доналд Тръмп загатна, че американското военно присъствие в региона и политически и икономически контрол могат да продължат години. На въпрос дали става дума за три месеца, шест месеца или година, той отговори: „Бих казал много по-дълго.“ Това изявление контрастира с официалната доктрина на администрацията му, която от години отхвърля идеята за "държавно строителство" (nation-building). Според Brookings подобни изказвания подсилват усещането, че Вашингтон навлиза в протекторатен модел, без да разполага с институционален капацитет или политическа стратегия за подобен ангажимент.

Рубио: триетапен план – стабилизация, възстановяване, преход

Държавният секретар Марко Рубио представи по-структурирана визия, цитирана от Ройтерс. Той описа три етапа: стабилизация на страната, възстановяване на икономиката и политически преход. Според него вторият етап трябва да гарантира „справедлив достъп“ на американски, западни и други компании до венецуелския пазар, както и национално помирение, включително амнистия за опозиционни фигури. "Брукингс" отбелязва, че тази визия се разминава с изявленията на Тръмп и подчертава липсата на единна стратегия.

Петролът – централният елемент в американските планове

Американският министър на енергетиката Крис Райт заяви пред германската агенция ДПА, че САЩ ще продават венецуелски петрол „безсрочно“ на световните пазари. Той подчерта, че Вашингтон работи „в тясно сътрудничество“ с властите в Каракас и планира доставки на разтворители и резервни части за рафинериите. Според него дългосрочната цел е американските енергийни компании да се върнат изцяло във Венецуела. Тръмп допълни пред "Ню Йорк таймс", че САЩ ще „използват петрол и ще вземат петрол“, за да понижат цените и да осигурят приходи за Венецуела. "Брукингс" предупреждава, че подобни изявления засилват подозренията, че операцията е мотивирана от контрол върху ресурсите, а не от демократични принципи.

Вашингтон отменя санкции и работи с Делси Родригес

Прессекретарят на Белия дом Карълайн Левит съобщи, че САЩ отменят селективно санкции, за да улеснят продажбата на венецуелски петрол. Въпреки очакванията, че Вашингтон ще работи с опозицията, Тръмп заяви, че администрацията му „се разбира много добре“ с временния президент Делси Родригес – дългогодишна фигура от режима на Мадуро. Би Би Си отбелязва, че изборът на Родригес пред опозиционната лидерка Мария Корина Мачадо е изненадващ, но според бившия американски посланик Чарлз Шапиро обяснението е просто: „Те избраха стабилността пред демокрацията.“ Според него САЩ „запазиха диктаторския режим без диктатора“, което крие сериозни рискове.

Опасност от насилие и вътрешни конфликти

Международната кризисна група предупреждава, че „рисковете от насилие във всеки сценарий след Мадуро не бива да се омаловажават“. Организацията подчертава, че части от силите за сигурност могат да започнат партизанска война срещу новите власти. "Уолстрийт джърнъл" съобщи за секретна оценка на американското разузнаване, според която представители на режима, включително Родригес, са в по-добра позиция да ръководят временно правителство от опозицията. Белият дом не коментира доклада, но потвърди, че планира да работи с Родригес.

"Брукингс": САЩ рискуват да повторят грешките от Ирак

Анализът на "Брукингс инститюшън" подчертава, че Вашингтон е изправен пред дилема: масовите чистки на „мадуристите“ биха повторили катастрофалната „де-баасификация“ в Ирак, но оставането на почти целия режим на власт подкопава легитимността на операцията. Институцията предупреждава, че САЩ нямат административния капацитет да управляват Венецуела, нито военните ресурси, които бяха налични в Ирак през 2003 г. Според "Брукингс" липсата на стратегия, противоречивите послания и зависимостта от фигури от стария режим създават условия за дълбока и продължителна нестабилност.

„Залавянето на Мадуро беше лесната част“

Хенри Зимър от Центъра за стратегически и международни изследвания във Вашингтон подчертава, че истинските предизвикателства тепърва предстоят. Според него възстановяването на Венецуела, реформирането на сектора за сигурност, борбата с наркотрафика и изграждането на демократични институции ще отнемат години.

Анализите на "Брукингс инститюшън" и на международните медии очертават картина на дълбока несигурност. САЩ навлизат в продължителен ангажимент във Венецуела, без ясен план и с противоречиви цели. Оставането на стария режим на власт, фокусът върху петрола и липсата на стратегия за демократичен преход създават риск от дестабилизация както в страната, така и в региона. В този контекст операцията, която започна като демонстрация на сила, може да се превърне в дългосрочно бреме за Вашингтон и в ново огнище на напрежение в международната система.