Нов филм разказва за пътешествията на световноизвестния португалски мореплавател – откривател на нови земи, обвинен в „неконтролируема кръвожадност“. Би Би Си нарича „Магелан“, дело на филипинския режисьор Лав Диас (носители на награди от фестивалите в Кан, Венеция и Берлин), "епично изтощителна" историческа драма. Филмът започва с известния изследовател – изигран от мексиканската звезда Гаел Гарсия Бернал – който таи грандиозни амбиции да проправи нов морски път до тогавашните „острови на подправките“ в Индонезия. Той поема на едно изключително трудно пътешествие, по време на което много моряци от екипажа му загиват от скорбут или са екзекутирани за опит за метеж. Достигайки остров Мактан в днешните Филипини, самият Магелан е убит по брутален начин по време на битка с местното население.

Обстоятелствата около тази необикновена одисея, която той започва през 1519 г., са се превърнали в нещо като легенда. Това е пътешествие, което много историци предполагат, че представлява първата пълна обиколка на земното кълбо. След като Магелан умира на Мактан през 1521 г., околосветският маршрут на флота му е завършен под командването на неговия колега капитан Хуан Себастиан Елкано на следващата година. Биографът Лорънс Бергрийн твърди, че подвизите на португалския моряк са по-„значими“ от тези на Христофор Колумб, а НАСА кръщава един от своите космически кораби на негово име. Но други оспорват значението му, особено след като не е живял достатъчно дълго, за да завърши пътуването обратно до Испания, посочва Би Би Си. И задава въпросът - герой или брутален насилник е бил всъщност Магелан.

Пионер или предател

Има и доста причини, поради които мореплавателят е смятан за противоречива фигура, включително предателството му към собствената страна, предшествано от обвинения в незаконна търговия, предполагаемата му тирания на борда на флота му, както и насилственото покръстване на жителите на Мактан. През 2022 г. историкът Фелипе Фернандес-Арместо се опита да опровергае разказа за Магелан като герой в книгата си „Проливи: Отвъд мита за Магелан“, наричайки го "безразсъден и фанатичен", а мисията му „абсолютен провал“ поради големия брой смъртни случаи (от приблизително 270 моряци, само 18 се смята, че са се върнали в Испания). Фернандес-Арместо също така казва, че Магелан е бил виновен за „империализъм, робство, неконтролируема кръвожадност и несправедлива дискриминация“ срещу коренното население. Така че, трябва ли той да се счита за пионер или предател, който се стреми към власт?, пита Би Би Си.

Оскъдните свидетелства, останали за неговата околосветска експедиция, се дължат на неговия борден летописец Антонио Пигафета, който е действал като помощник на навигатора, но е характеризиран от Фернандес-Арместо като „PR агент“ на Магелан. За да създаде свой собствен полуфикционализиран разказ за експедицията, Диас прекарва седем години в проучвания и посещава архиви в Лисабон. Първоначално пренебрегваната съпруга на Магелан в продължение на близо четири години, Беатрис Барбоса де Магаланес, е тази, която привлича вниманието на сценариста и режисьор.

„Но след това, в хода на моите изследвания, просто си помислих, че Магелан е по-интересен“, казва Диас пред Би Би Си – особено защото е видял възможност „да балансира разказа, да включи и малайската перспектива в него. Защото досега винаги  е ставало въпрос за Магелан – гледната точка на белия човек“.

Част от новия поглед включва акцент върху значението на десетгодишния роб на Магелан, Енрике от Малака (игран във филма от Амадо Арджай Бабон). Преди Магелан да тръгне на път за Филипините, той купил Енрике, бивш мюсюлманин, в малайзийския град Малака и го отвел обратно в Испания. При пристигането си в Мактан, свитата на Магелан била изненадана да открие, че Енрике говори местния език – което предполага, че е израснал наблизо. Някои историци дори предполагат, че завръщайки се в региона, Енрике може би е обиколил света преди който и да е от екипажа на Магелан. Филмът на Диас също така хвърля светлина върху настроенията срещу търговията с роби през епохата: Магелан е предупреден да не се занимава с нея.

Въпреки че солидните факти за живота на Магелан са ограничени, разказът, който често преобладава, е за неговия героизъм. „Магелан“ на Диас, от друга страна, хвърля поглед и върху това, което знаем за отношението му към членовете на екипажа на борда на „Армада де Малуко“, което включва екзекуцията на един от тях по обвинения в содомия и, с нарастването на параноята му, изоставянето на свещеника Педро Санчес де Рейна. Бунтовете се повтарят и през ноември 1520 г. един от петте кораба на флота, „Сан Антонио“, и целият му екипаж дезертират от мисията. Магелан може би се е чувствал принуден да наложи такива тежки наказания от несигурност, защото, бягайки от собствената си нация, се е превърнал в парий както в Португалия, така и в Испания.

В биографичния филм на Диас, колониалното насилие, което Магелан и неговите хора са извършили, също е изведено на преден план. Когато слизат на брега на Гуам и малка лодка е открадната, моряците отмъщават кърваво на местната общност, подпалвайки домове. 

Въпреки недостатъците на Магелан, Диас не се интересувал от демонизирането му.

„Исках да видя истински герой“, настоява той пред Би Би Си. „Истинският човек е амбициозен, мечтае, не само за себе си или за семейството си. Той наистина е вярвал в християнството.“

Освен че е смятан за първия европеец, осъществил контакт с Филипините, Магелан е отговорен и за въвеждането на католицизма в региона. Санто Ниньо (Светото дете), статуя, чиято статуя Магелан е подарил на местния вожд Раджа Хумабон и за която се твърди, че е довела до чудотворното възстановяване на болни деца в тази общност, е „все още най-голямата икона в страната“, казва Диас. Днес 93% от населението на Филипините е християнско.