"Ред в хаоса." Предполагам си спомняте за този предизборен слоган на ГЕРБ от 2021 г.

Често казваме, че това, което се случва в България, е хаос -  хаос в политиката, в институциите, в обществото. Само че все по-ясно изглежда, че не става дума за хаос, а за модел. Модел, при който общественото внимание се управлява чрез непрекъснато разсейване.

Българското общество не е безразлично към несправедливостта. Напротив - то все още реагира, когато усети, че е прекрачена границата. Последните масови протести показаха това. Проблемът не е в липсата на чувствителност, а в това, че средата не позволява фокус. Нищо не се решава докрай, всеки голям проблем остава висящ, а още преди да бъде решен, бива засенчен от следващия скандал.

Това не означава, че всичко е дирижирано до последния детайл. По-скоро системата награждава разсейването. Когато се появи ясен обществен фокус - например върху прокуратурата или Сарафов  - почти неизменно следва провокация, било то под формата на нов скандал, абсурдна тема, изкуствен конфликт. Обществото реагира, медиите пренареждат дневния ред, социалните мрежи усилват шума и възнаграждават емоционалните изблици, а първоначалният проблем остава нерешен. 

Ролята на медиите в този процес е ключова. Не всички, но достатъчно голяма част и особено трите големи национални медии, подбират едни и същи говорещи глави, едни и същи теми и едни и същи рамки на разговора. Журналисти извън наложения калъп, които отказват да сменят въпроса или настояват за отговор по същество, се оказват неудобни и биват изтиквани в периферията. Медиите все по-рядко действат като коректив, а най-вече като усилвател на контролирани конфликти.

Към това се добавя и шумът, произвеждан от популистките политически партии, борещи се с еврото, ваксините, норвежците, джендърите и всякакви измислени заплахи. Част от тях вероятно обслужват външни интереси, други просто търгуват със страхове. Но ефектът е един - постоянен фон от истерия, който изяжда вниманието и прави сериозния разговор почти невъзможен. Този шум не пречи на статуквото - напротив, то умело го използва.

В такава среда дефицитът на внимание се превръща в политически ресурс. Властта не печели чрез решения, а чрез протакане - не чрез убедителни аргументи, а чрез умора. Който контролира темите, контролира и времето. А то  винаги работи за онези, които не искат промяна.

Това не е провал на обществото, a работеща стратегия на статуквото във властта. И ако ние не се адаптираме и продължим да реагираме само емоционално на всяка нова провокация, без да запазим основния фокус, ще продължим да живеем в държава, в която постоянно нещо се случва, но нищо съществено не се променя.

*Янко Арнаудов е адвокат по гражданско и търговско право от Бургаска адвокатска колегия, практикува в София. Граждански активист. Завършил е юридическото си образование в Софийски университет "Св. Климент Охридски" през 2013 г. Мнението му е публикувано във фейсбук профила му, откъдето го препечатваме с негово съгласие. Заглавието и подзаглавието са на редакцията.