„Евро“, „безобразие“ и „протест“ – трите думи на годината за 2025-а описват с точност големия успех, дълбокия проблем и гражданския отговор на българското общество. Това показват резултатите от традиционното изследване „Думи на годината“ на платформата „Как се пише?“, в което „евро“ събира 42,5% от гласовете, „безобразие“ – 32,8%, а „протест“ – 25,1%.

Класацията ясно отразява двете доминиращи теми на годината – присъединяването на България към еврозоната и вълната от протести в края на 2025 г., която извади начело думите, свързани с общественото недоволство. Не е случайно, че „евро“ е единствената дума, която присъства както във вота на хората, така и в медийния анализ.

„Двете думи начело на класацията – „евро“ и „безобразие“, досега май не са попадали толкова точно в „десетката“ на политическата година. Те представят едновременно най-големия ѝ успех, най-драматичния ѝ проблем и най-трудния ѝ избор. Еврото, освен нова валута, е знак в ръцете на всеки от нас за успешния финал на западноевропейската ни интеграция“, допълва медийният експерт доц. Георги Лозанов.

По думите му проблемът е все старият – безобразията при упражняването на властта, като тази година към тях се прибавя и използването на репресивния апарат на държавата срещу опозицията. Трудният избор за гражданите е дали да се примирят с безобразията заради успеха с еврото.

„Решението им се съдържа в третата дума от класацията – „протест“, категоричен е той.

В топ 10 на знаковите думи за 2025 г. влизат още „волейбол“, „мършляк“, „джен зи“, „когато па-“, „главно Д“, „бюджет“ и „локали“ – често части от по-големи изрази, превърнали се в емблеми на публичния разговор.

Както отбелязва журналистката Веселина Седларска, този списък е „най-краткият, ясен и точен анализ на българската година“.

„Това е българската 2025 година – приемане в еврозоната и гняв от корупционното и арогантно управление. И една светла искра – волейболната гордост", казва тя.

И се обръща към хората, на които думите не са харесали: "Вината не е в огледалото“.

„И на мен ми се иска хората да са гласували за по-стоплящи думички, но живеем, където живеем, и никой няма да вкара в такава класация „ласка“, „пудел“ и „цветенца“. Безобразието е паролата на десетилетието, че и отвъд“, коментира поетът, есеист и сценарист Иван Ланджев.

Според него от 12 години в България се протестира срещу едни и същи одиозни фигури, а междувременно нормалността плахо си пробива път и нещата се случват, просто с много по-бавни темпове, отколкото ни се иска.

„Влязохме в Шенген (разгеле), приехме еврото, което е естественият ход на нещата, естествено е и да бъде дума на годината“, завършва той.

Паралелно с езиковата картина, мащабният медиен анализ на Sensika – обхванал 9 милиона публикации от над 9 хиляди онлайн източника – очертава и друга ясно изразена тенденция: пълната доминация на политиката.

В класацията на най-споменаваните личности в медиите за трета поредна година всички в топ 20 са политици.

Начело застава Доналд Тръмп, следван от Владимир Путин и Володимир Зеленски. Българското присъствие в челото е представено от Бойко Борисов и Делян Пеевски, с близки резултати, а след тях се нареждат Румен Радев, Росен Желязков, Асен Василев, Кирил Петков и Васил Терзиев. В класацията тази година влиза и варненският кмет Благомир Коцев. Прави впечатление рязкото – над трикратно – нарастване на споменаванията на Доналд Тръмп спрямо предходната година.

Проучването „Думи на годината“ се провежда за пета поредна година и преминава през три етапа – свободни предложения от хората, селекция от жури и финално гласуване. Както обобщава д-р Павлина Върбанова, резултатът показва не просто думи, а „огледало на обществото“ – с европейски избор, натрупан гняв и готовност за протест.