Руският външен министър Сергей Лавров заяви днес, че "Гренландия не е естествена част" от Дания" и че "проблемът с бившите колониални територии става все по-остър", предаде Ройтерс, цитирана от БТА.

Американският президент Доналд Тръмп казва, че иска пълен контрол над Гренландия - автономна територия на Дания, поради съображения, свързани с националната сигурност. В събота той обяви мита върху вноса от европейски съюзници, които се противопоставят на възможното поглъщане от САЩ на арктическия остров.

Русия реагира с радост на нарастващото разделение между САЩ и Европа по въпроса за Гренландия, но се възмути от предположението на Тръмп, че Москва също се стреми да установи контрол над острова, отбеляза Ройтерс.

На пресконференция в Москва днес Лавров заяви, че противно на твърденията на Тръмп, нито Русия, нито Китай имат планове за превземането на Гренландия, предаде ТАСС. 

"Нямам никакво съмнение, че във Вашингтон знаят много добре, че нито Русия, нито Китайската народна република имат такива планове. Този въпрос за нас не стои," подчерта Лавров.

В същото време руският външен министър отбеляза:

"По принцип Гренландия не е естествена част от Дания, нали? Тя не е била естествена част нито от Норвегия, нито от Дания. Тя е колониално завоевание. Фактът, че жителите й сега са свикнали с това и се чувстват комфортно, е друг въпрос."

"Ако говорим за Гренландия, това е част от проблема, свързан с последствията от колониалната епоха. От XII век насам Гренландия по същество е била колония на Норвегия, след това през XVII и началото на първата половина на XX век е датска колония, и едва към средата на миналия век е подписано споразумение, че тя вече влиза в състава на Дания не като колония, а като асоциирана територия, тя е била асоциирана с Европейския съюз", каза руският външен министър, предаде ТАСС.

Също така Лавров отбеляза, че Крим е не по-малко важен за сигурността на Русия, отколкото Гренландия - за САЩ, предаде ТАСС.

"Крим е не по-малко важен за сигурността на Руската федерация, отколкото Гренландия - за Съединените щати“, отбеляза той.

"Поставете на мястото на гренландския народ Крим и много неща ще ви станат ясни. При това в Крим хората отидоха на референдум след антиконституционен държавен преврат, когато дошлите на власт пучисти обявиха война срещу руския език и изпратиха бойци да щурмуват Върховния съвет на Крим, а в Гренландия никой не организира никакви преврати. Просто, както каза президентът на САЩ Доналд Тръмп, тази територия е важна за сигурността на Съединените щати", добави Лавров.

Европейските страни заявиха, че обявените от Тръмп мита биха нарушили търговското споразумение, сключено с неговата администрация миналата година. Лидерите на ЕС ще обсъдят възможни ответни мерки на извънредна среща в Брюксел в четвъртък.

Москва е готова за диалог с Вашингтон за Балканите

Русия и САЩ поддържат контакт по отношение на Балканите и Москва е отворена за подобни дискусии, заяви още Лавров на пресконференция, обобщаваща руската дипломатическа дейност през 2025 г., съобщиха ТАСС и Ройтерс.

„Такива контакти съществуват, но те все още не са довели до никакви положителни или дори конкретни резултати“, отбеляза Лавров. „Но ние сме отворени за тези контакти. Доколкото мога да преценя, нашите американски колеги също са готови“.

„Имаме по-големи възможности за контакти със САЩ на Балканите, по отношение на Босна и Херцеговина и други страни в региона“, каза Лавров.

На пресконференцията руският външен министър засегна и темата за Молдова, като каза, че избраният от Кишинев курс към интеграция в Европейския съюз разрушава молдовската държавност.

„Курсът на Молдова към сближаване с Евросъюза, или бих казал поглъщане от ЕС, защото все по-често се чуват гласове, че обединението или присъединяването (на Република Молдова) към Румъния ще бъде най-краткият път към членство в ЕС. Този курс, разбира се, разрушава молдовската държавност и създава впечатлението, че ЕС е заинтересован от това“, каза руският външен министър.

Президентът на Молдова Мая Санду заяви миналата седмица, че ако има референдум, би гласувала за обединение на Молдова с Румъния, за да бъде защитена молдовската демокрация от руския натиск. 

Санду нееднократно е обвинявала Москва в намеса във вътрешните работи на бившата съветска република с население от около 2,4 милиона души, в която има румънскоезично мнозинство и рускоезично малцинство.

От своя страна, Кремъл коментира, че обявеното от молдовското правителство изтегляне на Кишинев от доминираната от Русия Общност на независимите държави (ОНД) не е изненада за Москва. По думите на руския президентски прессекретар Дмитрий Песков Кремъл изразява съжаление за политиката на Молдова на отрицание на отношенията с Русия.

Вчера молдовският външен министър каза, че страната му е предприела официалните стъпки, необходими за завършване на процеса на излизане от ОНД.