Управляващото мнозинство не спази обещанието си да няма среднощни заседания по Изборния кодекс. Вчера правната комисия цял следобед дебатира промените, без да гласува, защото нямаше кворум. Кворумът обаче изведнъж се появи след полунощ, когато започна ударното гласуване на заседание, продължило повече от 13 часа.

Точно в 04:15 ч. тази сутрин правната комисия приключи с приемането на поправките, съобщи "Дневник". Очаква се за ден сътрудниците на комисията да подготвят доклада за пленарна зала. Така депутатите ще могат още тази седмица да започнат работата по закона в зала.

Основното, което направиха депутатите, е да гарантират, че при всички случаи на следващите избори ще се гласува с хартиени бюлетини.

Депутатите отхвърлиха предложението на БСП оптичните устройства за сканиране на бюлетините да се въведат от 1 януари 2027 г. Гласувано бе законът да влезе в сила от публикуването му в "Държавен вестник".

Депутатите подкрепиха предложението на ГЕРБ-СДС в случай на невъзможност за осигуряване на оптични устройства за първите поред парламентарни избори да се проведат избори по разпоредбите от кодекса, действащи до влизането в сила на законопроекта за промени. И в двата случая хартиената бюлетина ще се използва.

Комисията подкрепи и предложението на "Има такъв народ" в срок от един месец от влизане в сила на закона Министерският съвет да предприеме действия за осигуряване на оптичните устройства.

Промените в Изборния кодекс са свързани основно с въвеждането на оптични устройства за сканиране на бюлетини, избирателните списъци да се съставят на база данните на НСИ за резултатите от последното преброяване на населението, както и в държави извън Европейския съюз да се образуват до 20 броя секции извън дипломатическите и консулските ни представителства на Република България в съответната държава.

Депутатите първо обсъдиха предложенията за промени, а гласуването текст по текст започна след полунощ. Малко преди това Надежда Йорданова от ПП-ДБ коментира, че дебатът е преминал без почти да се разменят аргументи и отбеляза, че мнозинството зад измененията изслушва опозицията търпеливо, понякога с досада, но в повечето случаи мълчи.

"Ремонт на ремонт ще има на този Изборен кодекс", добави тя.

Йорданова посочи, че работната група зад законопроекта е фантом. 

От "Възраждане" също много пъти заявиха, че работната група е анонимна и не се знае кой стои зад конкретните предложения за промени. Преди да започне гласуването на текстовете, те поискаха заседанието да продължи в светлата част на денонощието, но предложението бе отхвърлено от мнозинството.

"В знак на протест ние напускаме и няма да участваме повече в този фарс", каза Златан Златанов и народните представители от групата си тръгнаха от заседанието.

На второ четене бяха приети основно предложенията на работната група, както и някои отделни редакционни предложения на "Има такъв народ", БСП и ГЕРБ-СДС. Според приетите текстове скенерите за бюлетини и техният софтуер ще бъдат държавна собственост, която се придобива и управлява от търговското дружество "Информационно обслужване" (ИО), въпреки че дружеството няма никакъв опит с подобна дейност. На ЦИК управляващите прехвърлят ангажимента да удостоверява съответствието на скенерите с изискванията на закона, като така отстраняват от процеса трите държавни институции, които досега го движеха - министерството на електронното управление, институтите по стандартизация и метрология.

При отчитане на бюлетините скенерите ще пускат контролни разписки, които ще се събират в отделна кутия, а в края на изборния ден ще отпечатват протокол с резултатите, които ще се съхраняват и на флашка. Отпадна изискването избирателните комисии да сравняват номерата на бюлетините с номерата на кочаните, от които са откъснати - веднъж пусната в скенера, бюлетината попада в неговата кутия и комисията няма достъп до нея, а това означава, че няма да слага и втори печат върху нея.

В държави извън ЕС ще се разкриват до 20 избирателни секции, извън тези в дипломатическите и консулските представителства, което силно ограничава българските граждани, гласуващи в Турция, Великобритания и САЩ, където обикновено гласуващите в чужбина са най-многобройни. Избирателните списъци ще се съставят на базата на информацията от последното преброяване на населението, въпреки че стана ясно, че Законът за статистиката и европейска директива забраняват ползването на статистическа информация за подобни цели.

Предстои проектопромените в Изборния кодекс да бъдат обсъдени на второ четене в пленарна зала.