Митата, наложени от президента на САЩ Доналд Тръмп върху вносни стоки, се поемат почти изцяло от американските вносители, техните местни клиенти и в крайна сметка от американските потребители, сочи проучване на Института за световна икономика в Кил, цитирано от БТА.

Според анализа чуждестранните износители не са намалили цените си в отговор на увеличението на митата, което означава, че по-голямата част от разходите се прехвърлят върху цените в САЩ. Изследването твърди, че увеличението на митническите приходи с около 200 млрд. долара представлява сума, „извлечена от американските предприятия и домакинства“.

Едва около 4 на сто от митническата тежест се поемат от чуждестранни компании, докато приблизително 96 на сто се прехвърлят върху американските фирми. Те или поемат по-високите разходи, или ги компенсират чрез повишаване на крайните цени. Впоследствие производителите и търговците на дребно са изправени пред избора дали да прехвърлят разходите към потребителите, или да приемат по-ниски печалби.

„Митото не функционира като данък върху чуждестранните производители, а като данък върху потреблението на американците“, посочват авторите на изследването Юлиан Хинц, Аарон Ломан, Хендрик Малкоу и Ана Форвих.

Проучването се фокусира върху въздействието на американските мита върху износа от Бразилия и Индия, които през миналата година бяха обект на високи и широкообхватни митнически мерки. След въвеждането на 50-процентово мито бразилските износители не са понижили съществено цените си в долари. Подобна тенденция е наблюдавана и при Индия, която първоначално беше засегната от 25-процентово мито, впоследствие увеличено до 50 на сто.

Според изследователите една от причините чуждестранните износители да не поемат значителна част от разходите е възможността им да пренасочват продажбите си към други пазари.

„Корекцията се осъществява чрез намаляване на обема на търговията, а не чрез ценови отстъпки“, се отбелязва в доклада. „При избора между запазване на маржовете при по-ниски продажби или намаляване на маржовете с цел запазване на обема, повечето износители очевидно предпочитат първото“.

Изследването е изготвено въз основа на данни за около 25 милиона търговски трансакции на обща стойност от близо 4 трилиона долара. Според авторите резултатите противоречат на тезата на администрацията на Тръмп, че търговските партньори на САЩ поемат тежестта на митата.

„Това твърдение е в основата на политическата обосновка на митата – като инструмент за извличане на отстъпки от търговските партньори и за генериране на приходи за американското правителство без разходи за американските домакинства“, посочват изследователите. „Нашите данни показват обратното – почти всички разходи се поемат от американските вносители и потребители“.

Митата на Тръмп засегнаха широк спектър от потребителски и индустриални стоки, включително електроника, машини, селскостопански продукти и др., и доведоха до пренасочване на вериги на доставки извън САЩ.

През 2025 г. Тръмп въведе мащабни тарифни мерки, известни като Liberation Day tariffs, които включват базово 10% мито върху повечето вносни стоки и допълнителни много по-високи „реципрочни“ мита за страни с големи търговски излишъци спрямо САЩ. Митата са персонализирани по държави и достигат до 50% за някои партньори.

Някои от най-фрапиращите случаи включват:

  • 25% мита върху стомана и алуминий – наложени без изключения към големи доставчици като Канада, Мексико, ЕС и Китай, което предизвика остри критики и ответни мерки от съюзниците.

  • Целеви тарифи върху високотехнологични продукти – включително 25% мито върху висококласови чипове, които се внасят в САЩ и след това реекспортират, с аргумента укрепване на националната сигурност и ограничаване на технологичната зависимост от Китай.

  • Нови заплахи от мита срещу европейски страни – Тръмп обяви 10% мито върху вноса от осем европейски държави във връзка с желанието му да анексира Гренландия, което може да нарасне до 25% и да ескалира търговското напрежение в трансатлантическия алианс. Заплаши и Франция с 200% мито върху вноса на вино и шампанско.