Съществува твърде голяма вероятност от изригването на вулкана Тамбора в Индонезия.

За това предупреждават вулканолозите Стивън Селф и Ралф Гертисер. "Дойде време систематично да изследваме всички налични данни за изригванията, за да можем да разберем потенциалните бъдещи заплахи", пишат двамата учени в сп. "Нейчър джиосайънс".

Опасността съвпада с 200-годишния юбилей от мегаизригването на Тамбора, което е най-мощното в съвременната история. Това се случва на 10 и 11 април 1815 г. Вулканът изхвърля толкова много сяра и пепел, че те затъмняват слънцето и оставят без лято почти цялото северно полукълбо на планетата през следващата 1816 г. Това обаче не е единственото трагично последствие. На много места реколтата е унищожена. Само в Индонезия от последвалия глад умират над 60 000 души. А в Европа хората са принудени да се хранят с котки и мишки.

Кратерът на Тамбора

Два века по-късно човечеството не е подготвено за евентуално следващо мегаизригване, предупреждава Стивън Селф. Дори в страна като Япония, където има толкова много изригвания и която е толкова напреднала в технологиите, няма достатъчно информация поне за 40 на сто от изригванията на местните вулкани в миналото.

Съществува вероятност 33 на сто през XXI век от изригване като това на Тамбора. Опасността бе описана през януари в съвместен доклад на световната вулканологична мрежа "Глоубъл волкано модел" и Международната асоциация по вулканология и химия на вътрешността на Земята.

В пет страни рискът е 90 на сто, гласи документът. Това са Индонезия, Филипините, Япония, Мексико и Етиопия.

"Най-притеснително е в Индонезия заради гъстотата на населението и броя на вулканите. Следващото трагедия дори може да бъде причинена от вулкан, който няма известни изригвания в миналото", смята Стивън Селф.

Така например през 1883 г. изригването на вулкана Кракатау в западната част на Индонезия погубва 34 000 души.

На индонезийския остров Суматра става най-мощното изригване, познато в цялата човешка история. То се случва преди 74 000 години. Изригването на вулкана Тоба образува кратер с размери 100 на 60 километра, който днес е зает от езеро.

"Изън Индонезия ме тревожи вулканът Таал на Филипините. Той е близо до много гъсто населен район - този на столицата Манила. Там живеят 25 милиона души. Данните за миналото на Таал са твърде трудни за проучване", отбелязва проф. Селф.

Колегата му Ралф Гертисер припомня, че съвсем неотдавна - през 2010 г., изригването на вулкана Еяфятлайокутл в Исландия доведе до отмяната на хиляди самолетни полети в Европа, въпреки че това явление си е направо смехотворно в сравнение с предизвиканото от Тамбора преди два века. Тамбора изхвърля 40 милиарда кубически метра пепел и сяра във въздуха. А вулканът Пинатубо на Филипините, чието изригване през 1991 г., се смята за едно от най-силните през ХХ век, изхвърля "едва" 5 милиардада кубика.

Има много неща, които можем да направим, за да се "бетонираме" срещу евентуално мегаизригване в бъдеще, смята Стивън Селф. Сред тях са мерки за опазване на самолетите, промяна на маршрутите на полетите, както и засаждането на по-устойчиви растения в някои региони.

Доста по-скептичен е испанският вулканолог Хуан Карлос Караседо. Според него е невъзможно да бъде предречено едно изригване. Като пример той дава Канарските острови, където за 500 години е имало 16 изригвания. Паузите между тях обаче варират от 20 до 237 години.

Единственото възможно е изригването да бъде засечено на най-ранния си етап - когато започнат да бушуват вътрешностите на вулкана, преди да е започнал да изхвърля пепел и сяра, смята Караседо.

Тамбора ражда "Франкенщайн" и "Мрак"

През дъждовното лято на 1816 г. във вили край Женевското езеро отсядат с половинките си лорд Джордж Гордън Байрон и Пърси Биши Шели. Поради необичайно лошото време компанията е принудена да прекарва повечето от времето на закрито в разговор и четене. Групата прочита колективно сборник от разкази за привидения, преведен на френски от немски .В резултат решават всеки да напише собствен разказ за призрак, като се стреми неговият да бъде най-смразяващ и страшен.

Корицата на издданието на "Франкенщайн" от 1830 г.
Картината е на Теодор фон Холст.

Мери Шели - съпругата на Пърси Биши Шели, е най-младата от групата и няма нищо зад себе си. Една вечер, след поредния разговор, тя затваря очи и вижда бъдещето си чудовище. В резултат за около година Мери Шели написва „Франкенщайн“. Планирана в началото като разказ, творбата се превръща в роман и авторката печели баса за най-смразяващо и страшно произведение.

Лорд Байрон също е повлиян от мрачното време. Из под перото му излизат следните стихове:

"Сънувах сън, а може би не сън.
Угаснало бе слънцето и сляпо
из непрогледното небе звездите
витаеха; смразената Земя
се носеше в безлунното пространство;
не идваше след утрото денят..." *

Така се ражда знаменитата му поема "Мрак".

--------------

* Преводът на стиховете на Байрон е на Любен Любенов, изд. "Народна култура", София, 1988 г.