Депутати от различни парламентарни групи отбелязаха с декларации 1 февруари - датата, на която се почитат жертвите на комунистическия режим. На тази дата през 1945 г. са изпълнени смъртните присъди от т.нар. Народен съд, произнесени срещу трима регенти, 67 народни представители, 22 министри, генерали, полковници и общественици.

Темата бе повдигната от лидера на ДСБ и депутат от "Продължаваме промяната - Демократична България" Атанас Атанасов.

"Наш дълг е да се поклоним пред жертвите на комунистическия режим, да осъдим палачите и да не позволим историческата истина да бъде заглушена или подменена. Но този дълг не свършва с паметта, той изисква всекидневна битка с баналността на злото", каза Атанасов.

И допълни:

"По този повод представител на ръководството на комунистическата партия тогава Цола Драгойчева казва: "Никога през живота си не съм спала толкова блажено, както в утрото на екзекуцията, след като заглъхнаха и последните изстрели". Тези думи остават едно от най-големите свидетелства за мащаба на злото, върху което е изграден комунистическият престъпен режим в България", добави Атанасов.

Той припомни, че след 1944 г. България е окупирана от Червената армия, създадено е марионетно правителство, което почва да правораздава с наредби-закони, една от които е законът за т. нар. Народен съд.

"Тази наредба е грубо похищение на Търновската конституция, забраняваща създаването на извънредни съдилища", се отбелязва в декларацията.  

За общо четиримесечното съществуване на Народния съд статистиката е повече от ужасна - 135 масови процеса в цялата страна, повече от един процес на ден, 28 630 арестувани, 10 900 повдигнати обвинения, 9550 присъди, от които 2730 смъртни, прочете Атанасов.

Последните десетилетия записват най-мрачните страници в последното столетие на българската история. Травмата в паметта ни като народ никога няма да бъде заличена, заявиха от ПП-ДБ.

Повече от червените палачи си отидоха от този свят без да се покаят, прочете Атанасов. Същото се отнася и за техните наследници, които никога не се отказаха и не осъдиха това кърваво варварство. В страната ни все още има паметник на палачи, на съветския окупатор, добави лидерът на ДСБ и отбеляза, че за памет и почит към жертвите на комунистическия режим ние сме отредили един ден, в малка Латвия има много такива дни.

"Държава, в която няма върховенство на правото, е форма на организирана престъпност", каза Атанасов, цитирайки думи на Живко Сталев.

Нека сложим край на датите на разделението и оставим историята там, където ѝ е мястото - като учител, а не като политически инструмент, заявиха от БСП.

Снимка БТА

"Миналата година по повод 1 февруари казах, че е добре да помислим за няколко минути на съгласие, а не на омраза", посочи Галин Дурев.

Защото, припомни той, българската история през 20-ти век е изпълнена често с драматични моменти, история на възходи и достойнство, на борба за оцеляване и социални преломи. В нея има дати, които не просто отбелязват събития, а носят травма, болка и дълготрайно обществено напрежение, изтъкна депутатът.

"Въпросът, пред който сме изправени отново днес, не е дали да помним, а как да помним и с каква цел – дали като източник на мъдрост, или като оръжие за ново разделение. Когато тези дати се превръщат в политически маркери за свои и чужди, те престават да бъдат памет, а се превръщат в инструмент на разделението. В условията на поредица от политически и обществени кризи през последните години, следва да си зададем въпроса дали не е дошло време ясно да заявим, че датите на разделението имат смисъл, само ако носят поуки", се казва в декларацията. 

По думите на Дурев твърде дълго трагични събития се използват, за да се поддържа чувството за вечен конфликт.

"Това не прави паметта по-жива, а я обезсмисля. Паметта за трагичните събития от миналото не бива да бъде избирателна, не може да служи за морално превъзходство, инструмент за легитимиране на политически тези, тя е дълг към истината, жертвите и към бъдещето, изисква честност и уважение към всички жертви", заяви депутатът.

По думите му България не се нуждае от нови разделителни линии, от непрекъснато връщане към стари рани, а от трезв поглед към историята, от уважение към всички жертви. Истинската почит към миналото не е в лозунгите и обвиненията, а в усилието да изградим общество, в което трагедиите от 20-ти век са невъзможни, подчерта Галин Дурев. С особена яснота и категоричност трябва да заявим, че в политиката няма място "за призоваване кръвта на хиляди загинали невинни български граждани", прочете той.

Паметта на загиналите изисква споделена отговорност, тишина, уважение и смирение, а не шумна политическа риторика, заявяват от левицата. 

Да превърнем историята в урок, а не в присъда. Днес повече от всякога България има нужда от помирение, основано  не на забрава, а на осъзнаване, на политика, която гледа напред, без да тъпче паметта на мъртвите. Да почитаме миналото, означава да носим отговорност за настоящето, се казва още в декларацията.

Когато суспендираме правовия ред, това води до политическо насилие и дати като 1 февруари 1945 г. са по-скоро закономерност, отколкото някакво извънредно събитие. Това заяви Тома Биков (ГЕРБ).

Снимка БТА

Той отбеляза, че 1 февруари 1945 г. е символ на ескалацията на едно политическо насилие, което започва с края на Първата световна война и с правителството на Александър Стамболийски, което започва да разрушава така или иначе крехкия правов ред с предизвикване на референдум за наказване на виновниците за националната катастрофа.

"Благодарение на този референдум в ареста без съд и присъда са вкарани хора като Александър Малинов, обявилият  независимостта на България петкратен министър-председател и бивш адвокат на Александър Стамболийски по неговото дело, по което той е съден по време на Първата световна война заради отказа си да подкрепи участието на България в нея", посочи Биков. 

Към 1 февруари 1945 г. България вече е преживяла трети преврат и суспендирането на Търновската конституция не е прецедент, отбеляза депутатът от ГЕРБ – СДС.  

Той посочи, че в събитията от 1 февруари 1945 г. на страната на тези, които преди малко бяха наречени палачи, участват и хора като Никола Петков и неговите последователи. Малко по-късно те стават жертва на същата тази тенденция.

"А самият Никола Петков е съден, забележете, от Трайчо Костов. Малко по-късно и Трайчо Костов е убит", припомни събитията Биков. 

Когато започне такъв процес и ти участваш в него, няма никаква гаранция, че ти няма да си следващата жертва, отбеляза той. Затова тази дата не само трябва да бъде помнена, но трябва да бъде и осмислена, заедно с целия контекст, в който тя стои и лежи, посочи Биков.  

Той цитира руския философ и публицист Николай Бердяев, че революциите не отменят злото, а само го подреждат по нов начин. Затова е много илюзорно, че когато въздадеш възмездие и отмъстиш на онези, които мразиш, ще получиш нещо добро. Напротив, съдът на историята, независимо кога, ще произнесе своята присъда, а цената, която бива платена винаги за подобни импулси, се плаща в кръв и тя е много тежка за цялото общество, коментира депутатът.

Затова и в началото споменах 1989 г., този лош и провален преход, който обаче постигна основните си цели, каза Тома Биков.

"А неговата основна цел беше той да бъде мирен, той да не започне с масова репресия и отмъщение срещу предишния режим. Нещо, което и до ден днешен някои групи хора, може би и с основание, определят като несправедливост", отбеляза той.

По думите му, несправедливост имаше, но беше запазен и мирът. Биков отбеляза, че този "провален преход" е успял да прекрати политическото насилие в България и това е огромно достижение на онези, които са участвали в политическия процес след 1989 г. от всички страни на политическия спектър.

От ДСБ поискаха паметта на жертвите да бъде почетена с минута мълчание. Депутатите от БСП и "Възраждане" не станаха на крака. Предложението на ДСБ обаче не е било депозирано вчера, както е надлежния ред.