И двете заместник-председателки на Сметната палата - Маргарита Николова и Силвия Къдрева, казаха на президента Илияна Йотова, че имат готовност за служебен премиер. Това стана ясно, след като в петък двете разговаряха с Йотова в последния ден от консултациите на "Дондуков"2. Малко преди това и шефът им Димитър Главчев обяви, че не е против отново да оглави служебен кабинет. Така към момента държавният глава може да избира измежду петима - още подуправителят на БНР Андрей Гюров и зам.-омбудсманът Мария Филипова. 

Маргарита Николова, бивш депутат от "Атака", смята, че може да прави работещи екипи, за организирането на честни избори - не знае, няма опит.

 „Впечатлена съм от срещата си с държавния глава. Проведохме смислен и задълбочен разговор. Потвърдих, че ще изпълня конституционните си задължения. Смятам, че изборът на г-жа Йотова е силно ограничен от "домовата книга". Аз съм доказала, че мога да създавам работещи екипи. Познавам работата на администрацията, защото дълго време съм била част от нея и считам, че това ще ми помогне да се справя", коментира Николова след разговора си с Илияна Йотова.

Тя каза, че все още е много рано да се говори за имена на служебни министри. 

"Сложно е да се каже дали човек има опит точно в организиране на честни избори, когато никога не го е правил, но имам способност и мога да създавам добър екип, да направя добра организация за работа, така че считам, че това ще изиграе своята роля, за да се решат и тези проблеми", заяви още Маргарита Николова.

Маргарита Николова беше избрана за заместник-председател на Сметната палата на 16 май 2025 г. в серия от назначения по регулаторите, извършени от ГЕРБ, БСП, ИТН и неофициалният партньор във властта ДПС-Ново начало.

Николова е била член на Консултативния съвет на Сметната палата, народен представител в 42-ро и 44-то Народно събрание (от „Обединени патриоти“), по-рано и общински съветник в София от "Атака".

Съгласието си е дала и другата заместничка на Главчев, стана ясно след последната среща от консултациите на Йотова с потенциални кандидати за служебен премиер. 

"Повторих това, което казах и при изслушването си при избора си за заместник-директор на Сметната палата", заяви тя на излизане от президенството.

"Ясно казах - да, приемам", потвърди Силвия Къдрева, която преди Сметната палата беше кадър на закритата преди дни КПК.

Още по време на изслушването си пред депутати преди избора им и Николова, и Къдрева заявиха, че са готови да оглавят правителство, ако се наложи и ако президентът ги посочи. Те бяха избрани в ръководството на Сметната палата с гласовете на ГЕРБ, БСП, ИТН и "ДПС-Ново начало" за мандат от 7 години.  

Силвия Къдрева. Снимка БТА

Силвия Къдрева е завършила библиотечно-информационни науки в Софийския университет, като в биографията ѝ пише, че работи в Сметната палата от 1999 г. От 2014 г. ръководи Публичния регистър на институцията.

През 2018 г. Къдрева става член на тогавашната Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (КПКОНПИ). Номинирана е тогава от председателя на комисията Пламен Георгиев и одобрена от парламента с гласовете на мнозинство от ГЕРБ и "Обединени патриоти". 

Казусът "Кърдева" - в Конституционния съд

През юли миналата година от ПП-ДБ, МЕЧ и АПС поискаха от Конституционния съд да обявени за противоконституционни изборът на Главчев и Къдрева (както и на на Борислав Божинов за председател на Комисията за защита на личните данни). КС отклони питането за Главчев, но допусна това за Къдрева.

Според трите формации изборът на Къдрева за зам.-председател на Сметната палата е противоконституционен, защото е в противоречие с принципа на правовата държава и върховенството на правото. Къдрева не отговаря на изискванията за професионален опит и компетентност, предвидени в  Закона за сметната палата. А липсата на професионален опит в областта на публичните финанси, одита и контрола поставя под въпрос независимостта и ефективността на надзорния орган. Тя има завършено полувисше образование в специалност “Библиотечно-информационни науки”, с 3-годишен курс на обучение. За този пост обаче се изисква диплома за магистър, каквато тя не е представила в парламента.

Освен това, в Сметната палата Къдрева е заемала позиции не като одитор, а в дирекции, занимаващи се с административни, регистърни и контролно-декларационни функции. Правомощията ѝ в Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (КПКОНПИ) са се съсредоточили в това да отговаря за имуществените декларации и конфликт на интереси — област, която попада в антикорупционната, а не финансовата или одитната сфера. Оттук може да се направи изводът, че дейността ѝ не покрива критерия за стаж в „одит, счетоводство, финанси, финансов контрол или финансово право“, което прави част от опита ѝ юридически ирелевантен според целите на Закона за Сметната палата. 

Работата ѝ в КПКОНПИ е предимно регулаторна – по деклариране на имущество, конфликт на интереси, етика, превенция на корупция – и не включва пряк финансов или одиторски анализ. Дори престоят ѝ в Сметната палата не е бил като одитор по смисъла на Закона за независимия финансов одит. Оттук може да се заключи, че дори да е била назначена в институции с контролни функции, дейността ѝ не съвпада с функционалното съдържание на изискуемия стаж. Формален престой в институция обаче не може да замести реален професионален опит в одита или финансите, се посочваще още в мотивите.