Директорката на Лувъра подаде оставка във вторник след месеци на натиск след кражбата през октомври на прочутите френски кралски бижута.

Лоранс де Кар напусна след изтощителна година за бившия кралски дворец — шумната кражба на бижута от Галерия „Аполон“, спукана тръба близо до „Мона Лиза“ в средата на февруари, течове, повредили безценни книги, напускания на служители и спонтанна стачка заради пренаселеност и недостиг на персонал.

Натискът се засили още повече през последните седмици, когато френските власти разкриха предполагаема десетгодишна операция за измами с билети, свързана с музея, която според разследващите може да е струвала на Лувъра 10 милиона евро.

Президентът Еманюел Макрон прие оставката на де Кар като „акт на отговорност“ в момент, когато Лувърът се нуждае от „спокойствие“ и нов импулс за подобрения в сигурността, модернизация и други големи проекти, се казва в изявление на неговата канцелария. Според изявлението Макрон иска да възложи на де Кар нова мисия по време на френското председателство на Г7, която да е съсредоточена върху сътрудничеството между големите музеи.

За мнозина в културните среди на Франция оставката дава отговор на месеците недоумение защо никой висш служител не е понесъл отговорност след обира — дневна кражба, която мнозина в страната възприеха като най-унизителния пробив в сигурността на френското културно наследство в съвременната памет.

Тя идва и в момент, когато депутати и културни представители разшириха проверките върху ръководството и практиките за сигурност на музея в месеците след пробива.

Дръзка кражба

Крадци успяха да открадна за по-малко от осем минути през октомври кралски бижута на стойност 88 милиона от Лувъра, при операция през уикенда, която шокира посетителите, разкри явни уязвимости и остави една от най-символичните колекции на Франция в ръцете на престъпници.

Няколко заподозрени по-късно бяха арестувани, но откраднатите предмети все още липсват.

Де Кар, една от най-видните директорки на музеи в Европа, беше предложила да подаде оставка в деня на обира, но първоначално тя бе отказана от министъра на културата.

В изказвания след кражбата тя определи момента като „трагична, брутална, насилствена реалност“ за Лувъра и заяви, че като отговорното лице е сметнала за правилно да предложи оставката си.

В интервю, публикувано във вторник във всекидневника „Фигаро“, де Кар заяви, че се е опитала да преведе Лувъра през последиците от обира, но е стигнала до извода, че вече не може да осъществи трансформацията на музея в настоящия институционален климат. Да остане, по думите ѝ, би означавало да управлява статуквото, докато музеят все още се нуждае от дълбока реформа.

Де Кар допълни, че пробивът през октомври е разкрил проблеми, за които тя е предупреждавала още от встъпването си в длъжност, включително остаряваща инфраструктура, остарели технически системи и сериозна пренаселеност.

Рушаща се сграда, липса на реформи

Тя ръководеше Лувъра от 2021 г., поемайки една от най-престижните длъжности в музейния свят в момент, когато институцията излизаше от пандемията от коронавирус и масовият туризъм се завръщаше. През юни спонтанна стачка на служители от обслужването и охраната принуди Лувъра да преустанови работа, оставяйки хиляди посетители пред стъклената пирамида и подчертавайки дълбочината на гнева сред служителите заради пренаселеността, недостига на персонал и това, което синдикатите нарекоха непоносими условия на труд.

Работниците заявиха, че натискът от ежедневния поток посетители — особено около „Мона Лиза“ — е станал неуправляем и че обещаните реформи се случват твърде бавно. Засилваха се оплакванията, че инфраструктурата и персоналът на рушащата се средновековна сграда не успяват да отговорят на тълпите, преминаващи през галериите ѝ.

Оставката идва в особено тежък момент — по-малко от две седмици след като френските власти разкриха отделната схема за измами с билети.

Този случай разшири проверките отвъд кражбата на бижутата и към ежедневния контрол в музея.

Схема за измами с билети

Прокурорите твърдят, че екскурзоводи са заподозрени, че — до 20 пъти на ден — са използвали повторно едни и същи билети, за да въвеждат различни групи посетители, понякога предполагаемо с помощта на служители на Лувъра, в система, която според разследващите е действала в продължение на десетилетие.

В рядко интервю преди дни за Асошиейтед прес, след като случаят с измамите стана публичен, заместник-директорът на Лувъра, главният администратор Ким Фам, заяви, че измамите в институция с мащаба на Лувъра са „статистически неизбежни“.

Той аргументира, че самият мащаб на музея — милиони посетители, множество контролни пунктове и обширен исторически комплекс — го прави особено уязвим.

Но също така призна недостатъци и заяви, че музеят е затегнал проверките и е увеличил контрола.

„Нов Ренесанс“

Поредицата от кризи придаде нова политическа тежест на проект, който Макрон силно подкрепя: мащабния план за обновяване на Лувъра, наречен „Нов Ренесанс на Лувъра“.

Представен от Макрон през януари 2025 г., ремонтът, който може да продължи до десетилетие, има за цел да модернизира музей, широко възприеман като претоварен и физически износен от масовия туризъм.

Планът включва нов вход близо до река Сена за облекчаване на натиска върху пирамидата на И. М. Пей, нови подземни пространства и специална зала за „Мона Лиза“ с достъп в определени часове — всичко това с цел подобряване на потока от посетители и намаляване на ежедневната блъсканица, превърнала се в символ едновременно на успеха и дисфункцията на Лувъра.

Очаква се проектът да струва приблизително 700–800 милиона евро (826–944 милиона долара), като финансирането ще дойде от приходи от билети, държавна подкрепа, дарения и приходи, свързани с Лувър Абу Даби.

Мащабът и цената на този план сега тежат върху търсенето на наследник на де Кар.

Макрон представя обновяването като национален приоритет, сравнявайки амбицията му с други знакови френски реставрационни усилия и определяйки го като част от по-широка защита на френския културен престиж.