Левичарите са по-склонни към съревнование от десничарите, показва ново изследване на учени от Университета "Габриеле д'Анунцио" в Киети-Пескара, публикувано в списание Scientific Reports. Авторите проверяват хипотезата, че в хода на еволюцията десничарството е носело предимство в сътрудничеството, а левичарството - в състезателни и конфликтни ситуации, особено когато човек е в малцинство.

Изследването стъпва върху два експеримента. В първия над 1100 души попълват въпросници за водеща ръка, съревнователност, тревожност, депресивност и личностни черти. Резултатите показват, че по-силно изразеното левичарство е свързано положително със съревнователност, насочена към лично развитие, и отрицателно с избягване на конкуренцията заради тревожност. При директното сравнение между ясно изразени левичари и десничари левичарите показват и по-високи нива на т.нар. свръхсъстезателност - силно желание за победа, включително за сметка на другите.

Според авторите това дава допълнителна опора на еволюционната идея за "стабилна стратегия" - модел, при който мнозинството в популацията остава десничарско, защото това улеснява координацията и сътрудничеството, но малцинство левичари се запазва, защото печели предимство в съперничество и двубои. Именно рядкостта на левичарите може да ги прави по-непредвидими в пряка надпревара - нещо, което отдавна се обсъжда и при спортове като бокс, тенис и фехтовка.

Във втория експеримент 48 участници - по равно левичари и десничари, мъже и жени - минават и през лабораторен тест за сръчност с ръцете. Там обаче не е открита значима връзка нито между сръчността и предпочитаната ръка, нито между сръчността и съревнователността. Това кара авторите да предположат, че не моторните умения сами по себе си, а по-скоро предпочитанието към едната ръка е свързано с по-конкурентно поведение.

Изследването не открива съществени разлики между левичари и десничари по основните личностни черти - откритост, съвестност, екстраверсия, добронамереност и невротизъм. Не е намерена и връзка между предпочитаната ръка и нивата на тревожност или депресивност в изследваната извадка. С други думи, авторите не твърдят, че левичарите имат "специален характер" като цяло, а само че по-често показват нагласи, свързани със съревнование.

По-голямата склонност към състезателност е видима и в много спортове  изследванията като цяло подкрепят тезата, че левичарите са свръхпредставени именно в тези, в които водещата ръка има пряко значение и съперникът трябва да реагира в реално време на нея - бокс, фехтовка, тенис на маса, тенис, бейзбол и крикет. Обяснението, което най-често се приема, не е, че левичарите са "по-талантливи" по принцип, а че печелят т.нар. честотно зависимо предимство: понеже са малцинство, десничарите по-рядко се сблъскват с тях и са по-слабо тренирани срещу необичайната траектория, ъгъл и ритъм на ударите им.

Проучването отчита и ясни разлики между половете. Мъжете средно имат по-високи стойности както на свръхсъстезателност, така и на съревнователност, насочена към личностно развитие, докато жените по-често избягват конкуренцията заради тревожност. Самите автори подчертават, че връзката между пол, предпочитана ръка и състезателен профил е сложна и изисква допълнително изследване, особено с по-балансирани групи.

Изводът на екипа не е, че левичарството е някаква "суперспособност", а че може да носи ограничено, но реално предимство в определени ситуации. Според тях това помага да се обясни защо левичарите остават стабилно малцинство - около 10 процента от хората - вместо тази особеност да изчезне с времето.

---

Този материал е написан с помощта на изкуствен интелект под контрола и редакцията на поне двама журналисти от Клуб Z. Материалът е част от проекта "От мястото на събитието предава AI".