Ръководителят на Международната агенция по енергията (МАЕ) Фатих Бирол предупреди във връзка с войната с Иран за вероятно най-тежката енергийна криза от десетилетия. Настоящата ситуация представлява „две петролни кризи и срив на газа в едно“, заяви Бирол в понеделник пред Националния пресклуб в Сидни, Австралия, като се позова на петролните кризи от 70-те години и последиците от руската инвазия в Украйна през 2022 г.

По време на двете последователни петролни кризи през 70-те години светът е губил „около пет милиона барела петрол на ден“, каза Бирол.

„Досега сме загубили 11 милиона барела на ден, тоест повече от два големи петролни шока взети заедно“, добави той. В хода на войната досега най-малко 40 енергийни съоръжения в региона са били „сериозно или много сериозно повредени“.

Предвид блокадата на стратегически важния за световната морска търговия Ормузки проток, шефът на МАЕ говори и за „голяма заплаха“ за световната икономика.

„Нито една страна няма да бъде пощадена от последиците на тази криза, ако тя продължи да се развива в тази посока“, каза той. Затова са необходими глобални усилия. „Силно се надявам този проблем да бъде решен възможно най-скоро.“

Той предупреди, че дори след освобождаване на Ормузкия проток, ще минат месеци преди пълно възстановяване на доставките.

В този контекст Бирол разкритикува Германия за отказа ѝ от ядрената енергия.

„Ситуацията днес нямаше да е толкова тежка, ако Германия все още разполагаше с атомните си електроцентрали“, каза той според „Frankfurter Allgemeine Zeitung“.

Федералната република е допуснала огромна стратегическа грешка, като се е отказала от ядрената енергия.

От началото на войната с Иран на 28 февруари контролираният от иранската Революционна гвардия Ормузки проток, през който преминава около една пета от световния транспорт на петрол и втечнен газ, на практика е блокиран. Блокадата, както и иранските атаки срещу петролни и газови съоръжения в региона на Персийския залив, доведоха до рязко покачване на цените на петрола и газа.

В отговор на ценовия шок МАЕ реши в средата на март да освободи 426 милиона барела петрол от своите стратегически резерви. Това е шестото освобождаване на резерви в историята на агенцията, създадена преди повече от 50 години – и най-голямото досега. Въпреки това цените на петрола продължиха да растат.