На парламентарните избори след седмица за пореден път ще имаме възможност да гласуваме преференциално - да посочим предпочитан от нас кандидат в листата на партията или коалицията, която подкрепяме. Преференциалното гласуване в България си има своите особености. При него прагът за разместване на листата е твърде висок, а водачът на листата, определен от партията, реално не може да бъде сменен от избирателите.

Според чл. 278, ал. 4 от Изборния кодекс избирателят има право на едно предпочитание (преференция) за кандидат в избраната от него кандидатска листа на партия или коалиция. Предпочитанието (преференцията) се зачита само когато е отбелязано със знак "Х" или "V", с химикал, пишещ със син цвят, както и когато знакът "Х" или "V" в кръгчето с номера, с който е регистриран кандидатът, излиза извън очертанията му, без да засяга другите кръгчета.

Според ал. 5 когато избирателят не е отбелязал предпочитание (преференция) за кандидат в избраната от него кандидатска листа, се зачита предпочитание (преференция) за кандидата, посочен на първо място в листата. С този текст става невъзможно водачите на листи да бъдат изместени.

Според чл. 298 предпочитанията (преференциите) за отделните кандидати са валидни, ако броят на гласовете, получени за кандидата, е не по-малък от 7 на сто от гласовете, подадени за кандидатската листа. Кандидатите се подреждат според броя на получените предпочитания (преференции), като се започне с кандидата, получил най-висок брой валидни предпочитания (преференции).

Ако има кандидати с еднакъв брой преференции редът им се определя от ЦИК чрез жребий, проведен в присъствието на заинтересованите кандидати и представители на партията или коалицията. Когато няма кандидати с валидни предпочитания (преференции), избрани са кандидатите по реда, в който са подредени в кандидатската листа.