Европейската комисия e готова да предостави заема от 90 милиарда евро за Украйна веднага щом за това бъде дадена зелена светлина.

Това заяви еврокомисарят по отбраната Андрюс Кубилюс в Европейския парламент в Брюксел. Той говори пред Комисията по сигурност и отбрана.

„Изборите в Унгария приключиха. Задуха нов вятър“, изтъкна Кубилюс.

Именно правителството в Будапеща блокираше предоставянето на заема, макар че Унгария, Чехия и Словакия са изключени от него.

Същевременно ЕС трябва да се поучи от Украйна в производството на оръжия, каза още Кубилюс. През тази година украинците са готови да произведат 700 крилати ракети тип „Фламинго“. Също през тази година те са готови да направят първите си балистични ракети. А през 2027 г. заедно с европейските си партньори ще започнат да произвеждат системи против балистични ракети.

Основното предизвикателство във възпирането на Русия остава производственият капацитет, изтъкна комисарят. Данните показват значително изоставане на ЕС спрямо Русия при ключови категории въоръжение, включително ракети, боеприпаси и бойни машини.

През 2025 г. съотношението в производството на крилати ракети между Русия и ЕС е било 1100:300 в полза на Москва, посочи Андрюс Кубилюс. При балистичните ракети Кремъл води с 900:0. Москва произвежда двойно повече артилерийски боеприпаси в сравнение с ЕС - 4 милиона срещу 2 милиона. Съотношението при бойните машини на пехотата (БМП) е 3500:500.

Затова акцентът се поставя върху увеличаване на производството и по-тясно сътрудничество, включително с Украйна, като се търси баланс между високотехнологични системи и по-масово, по-достъпно производство.

„Не искаме да преминаваме към военновременна икономика, но трябва да помним, че производствените бройки са първият инструмент за възпиране. Ако наистина искаме да възпрем Русия, трябва да произвеждаме повече от нея. За да го постигнем, трябва да произвеждаме, да произвеждаме, да произвеждаме“, категоричен бе еврокомисарят.

Той припомни, че през 1939 г. Хитлер е започнал войната, защото е бил убеден, че е способен да произведе повече от всички европейци. Но е загубил войната, след като американците са се мобилизирали и са започнали да произвеждат значително повече от Германия.

Комисията работи върху предложение за общ пазар на отбранителните продукти и услуги и ще преразгледа директивата за обществените поръчки в отбраната като част от по-широк пакет идеи за бъдещето на сектора, каза още Кубилюс.

Предвижда се опростяване на правилата, така че държавите членки да могат да купуват по-добре, заедно и европейското, както и улесняване на обществените поръчки за иновации. Сред целите е и европеизацията на веригите за доставки с оглед по-голяма сигурност на снабдяването.

Тези инициативи са част от по-широката работна програма за 2026 г., в която отбраната е поставена като приоритет номер едно както за Комисията, така и за Европейския парламент. В тази връзка се ускорява и приемането на ключови законодателни пакети като т.нар. омнибус за отбранителната готовност, където институциите са призовани да постигнат бързо споразумение.

Успоредно с това се работи по регулацията за военна мобилност, която цели не само по-бързо производство, но и по-бързо разгръщане на военни способности в рамките на ЕС. Очакванията са преговорите да приключат преди лятната пауза.

Сред текущите финансови инструменти се откроява и програмата „Действие за сигурност за Европа“ (SAFE) за отбранителни заеми, чрез която държавите членки могат да покриват авансови плащания към индустрията. Вече са предприети стъпки за отпускане на средства на отделни страни, като се очаква разширяване на обхвата.

Ново предложение е инициативата AGILE, насочена към бързо финансиране на иновативни малки и средни предприятия (МСП) в отбраната. Тя предвижда подкрепа в рамките на 4 месеца, достъп до тестване и ясни пътища към договори, като бюджетът ѝ е 115 млн. евро.

Комисията подготвя и инициативата „Космически щит на ЕС“, която ще обхване всички космически способности за нуждите на отбраната и публичния сектор.