Ако изборите бяха в първата половина на април, декларативната подкрепа сред заявяващите, че ще гласуват за определена партия, коалиция или кандидат, изглежда както следва:
"Прогресивна България" би спечелила 34,6% от гласовете;
ГЕРБ-СДС – 18,5%;
ПП-ДБ – 11,4%;
ДПС - Ново начало – 9,1%;
"Възраждане" – 7,4%.
"БСП-Обединена левица" е на самия ръб за влизане в бъдещото Народно събрание с 4%, пак наблизо са "Сияние" и МЕЧ – съответно с 3,6% и 3,5%.
"Величие" е с 2,2%, АПС – 1,9%, а ИТН - 1,4% от гласовете.
Това сочат данните от национално представително изследване "Мяра" за Българското национално радио. Изследването е представително за пълнолетното население в България и е реализирано между 4 и 13 април 2026 г., като интервютата са проведени "лице в лице", с таблети, сред 1002 пълнолетни български граждани. Максималната стохастична грешка е ±3,1 при 50% дялове. 1% от цялата извадка (а не от гласуващите) се равнява на близо 54 000 души.
"При цялата условност на изборните списъци както и на декларативната природа на отговорите, потенциалната активност е 50,7% т.е. по-висока в сравнение с намеренията на респондентите преди последните избори и с вероятност да е осезаемо над три милиона души. 1,7% от всички заявяващи, че ще гласуват, твърдят, че възнамеряват да гласуват с "Не подкрепям никого", посочват от агенцията.
5,6% от цялата извадка са онези, които си признават, че биха гласували срещу заплащане или друг стимул на предстоящите избори.
"Този процент, очаквано, е най-висок сред гетоизираните групи. В подобни въпроси винаги има и скрити отговори, така че реалният дял е много по-висок. Явно е обаче, че сега изглежда нисък – може би заради активизацията срещу купуването на гласове. Може би затова и като че ли има известни очаквания за по-честен изборен процес.
41,2% смятат, че тези избори ще са честни, колкото и предходните. Но сред тези, които очакват промяна, преобладават очакванията за по-честни избори - те са 23,5%. По-нечестни избори очакват 15,6%, а останалите се колебаят", допълват от "Мяра".
Сред заявилите, че ще гласуват, около 2/3 предпочитат да гласуват с машини. 19,1% предпочитат хартията, а 13,2% не са решили. Минимален дял от хората не могат да преценят.
Най-големи са надеждите за правителство на една политическа сила – 33,4%, сътрудничество на две сили, или някакъв програмен формат правителство, биха искали да видят съответно 14,9% и 12,5%. Правителство с динамични подкрепи си представят 9,2%, а повече от три партии за кабинет са добра опция за 8,2 на сто от запитаните. Над 1/5 от попитаните се колебаят.
Близо 3/4 не очакват повишение на жизнения си стандарт след изборите.
"Данните потвърждават и изводите на публикувания Индекс на общественото напрежение – който сочи, че цените са сред основните тревоги на българите", анализират социолозите на "Мяра".
