„Благодаря Ви за срещата със зрителите на Българската национална телевизия. Като казах „българска“, не е ли време да смените декора си?“, попита уважаваният юрист и настоящ конституционен съдия Янаки Стоилов по време на интервю за БНТ.
Попитан какво не му харесва, той не уточни. Предвид факта обаче, че дълго време е бил знакова фигура в БСП, думите ,му бяха изтълкувани като недоволство към жълто-синия цвят на студиото. От БСП досега така и не са осъдили руското нахлуване в Украйна и не са обявили нито Русия, нито президента Владимир Путин за агресор
Същевременно в синьо и жълто са и цветовете на ЕС. От БСП винаги изтъкват, че членството в този съюз е необратимо. Е, неведнъж на митинги на социалистите бяха изгаряни европейски знамена. Но поне с позицията си партията не буди съмнение в официалната си ориентация.
Оттук следва изводът, че г-н Стоилов очевидно е имал предвид цветовете на украинския флаг.
По този повод си позволявам да споделя няколко снимки, направена от моя милост на различни места в Европа, където съвсем свободно се вее украинското знаме. При това съм посетил само малка част от такива места. Някъде, където съм бил, пък сигурно не съм ги забелязал. Но не съм чул никъде тези флагове да бъдат свалени.
Отделно украинското знаме се вее и на всички европейски институции в Брюксел и Страсбург.
Това се нарича солидарност. ЕС се солидаризира с една страна, която не е нахлула и на милиметър на чужда територия. Обратното – вече 12 години Украйна е тъпкана от Русия за това, че си позволи да се ориентира към международни организации, които не са по вкуса на Москва.
Солидарността обаче е най-вече заради героизма и саможертвата на украинския народ. Стотици хиляди украинци дадоха живота си – в буквалния смисъл – за европейската си мечта. Още хиляди и хиляди продължават да гинат.
Така, както милиони хора в Европа някога се изправят без страх за живота си срещу германските нацистки окупатори - в СССР, Полша, Франция, Гърция, Югославия.
Накрая ще завърша с пример за солидарност с България. Преди почти две десетилетия – през 2007 г., когато осъдените три пъти на смърт български медсестри в Либия не знаеха колко им остава да живеят, в едно китно белгийско градче на име Динан общината окачи постер с техните ликове. Динан е родното място на Адолф Сакс – изобретателя на саксофона. Съответно е считан и за родина на този музикален инструмент. След освобождаването им медиците пътуваха до Динан, където бяха тържествено посрещнати. Естествено, за сметка на местните данъкоплатци. Не е известно някой от тях да е възразил.
Най-накрая, едва ли дизайнът на едно телевизионно студио е работа на един конституционен съдия. Това по-скоро е въпрос от компетенцията на СЕМ. Дали от регулаторния орган ще се произнесат по думите на г-н Стоилов? Така, както обичат да „скачат“ например при разкрития на известния журналист Христо Грозев?
