Дара, песента ти "Бангаранга" е един от фаворитите на Евровизия. Преди около три месеца обаче ти дори обмисляше да се откажеш от участие в конкурса. Как успя да се абстрахираш от хейта и дори да го превърнеш в мотивация?
Преместих се да живея в Атина за месец и половина, което беше и основната причина да успея да се справя чисто ментално с това, което ми се случи като хейт вълна в България. Тук никой не ме дърпа по улиците, за да ми говори за Евровизия и да ми казва дали харесва песента или не или пък дали харесва или не харесва мен самата. Дори и положителните коментари могат да те накарат да изгубиш фокуса, а фокусът е много важен, за да можеш да свършиш работата добре - това е най-важното. Това е моята професия, не е просто някакво забавление.
Аз бях много искрена с цяла България, като казах, че обмислям да се откажа. След това получих пък хубава вълна от позитивни коментари. Доколкото разбрах, това е нещо много нормално в Евровизия. Говорих с всички мои колеги от други държави, те също са били хейтвани доста. За жалост, оказа се нещо нормално хората да обиждат едни и да въздигат други.
И хейтът, и подкрепата стигнаха до теб през интернет и социалните мрежи. Имаш ли нужда от детокс?
Даже и в момента бих си изхвърлила картата. Телефона не бих го изхвърлила, за да имам достъп до музика и камерата ми.
Каквото и да отворя, виждам лицето си. Аз съм известна в България, но не съм преживявала нещо подобно. Доста е натоварващо. Всеки има мнение за теб. За да остана с всичкия си, не ми трябваше нито негативното, нито прекалено положителното. В един момент просто си казах: "Не трябва да влизам никъде". Но имам навик да натискам някои от иконите на екрана. В момента, в който ги натисна, лицето ми излиза и затварям веднага. Сега вече напълно разбирам защо международните изпълнители си взимат почивка от социалните мрежи.
Всичко това води до подсилване на несигурности, дефицит на вниманието. Дай някакъв съвет, най-вече на момичетата, как да се съхранят?
Вчера ми писа една жена, която ми каза: Дара, никога не бих писала на изпълнител, но виждам колко много хейт се излива заради теглото ти и как пееш. И аз казах: Те ще ме хейтват за абсолютно всичко и дори да съм с плочки, пак няма да е достатъчно добра за Гошо. Ако искаш да се занимаваш с шоубизнес, ти си постоянно в окото на бурята. И няма начин да не си хейтван, но има начин на теб да спре да ти пука. Много по-важно е ти какво мислиш и каква е твоята лична оценка. По някой път, когато съм се засягала от някакъв коментар, съм си давала сметка, че явно част от мен вярва в този коментар, който чета. Тогава разбираш, че трябва да обърнеш внимание на себе си, на собствената си психика и да водиш разговори със себе си. Да видиш: Май има някаква несигурност, която трябва да изчистя. Защото ако нямаш несигурности или те са сведени до минимум, нищо не може да достигне до теб, защото знаеш кой си. Това е най-важното.
Покрай всичките ти пътувания и въобще концепцията на Евровизия преживяваш възможностите на обединена Европа - да пътуваш свободно, да участваш в нещо на равни начала с останалите държави. Оценяваме ли го?
Оценявам изключително много Европа. Пътувам навсякъде, без да си показвам личната карта, което е доста впечатляващо - да си минаваш като пич навсякъде, което е новост за нас. В Евровизия има една свобода, любов и безгрижие. Усеща се една приятелска среда. България на много места не е представена по добър начин, но в момента се опитвам да направя представата малко по-различна. Да се види, че ние сме модерни, че имаме талантливи хора и добри артисти.
Модерни ли сме наистина?
Аз съм модерна, не знам другите как се възприемат. Но мога да кажа, че ние сме доста консервативен народ. Това го виждаш само когато започнеш да обикаляш и ти стане ясно, че на хората не им пука как някой се е облякъл. Не ги интересува, не го коментират. Мен най-много ме вдъхновява свободата да се изразяваш - чрез реч, чрез музика, чрез аутфит. На другите места я има тази вяра, че не е нужно да си 40 килограма, за да си красива жена. Говоря за това публично, тъй като все още има много хора с такова мислене. Но за да се промени това мислене, се изисква много повече от един човек. Смятам, че нашето поколение мисли по този начин - че светът е много по-отворен и голям.
За да се оставят в миналото тези стереотипи, време ли трябва просто?
И култура. Изисква се култура, за да възприемаш хората, които изглеждат по по-различен начин. Има много травми в обществото ни и те водят до това да имаш мнение как другият трябва да изглежда, но да не поглеждаш себе си.
Срещна се с много българи в чужбина. Изненадаха ли те?
Аз съм се срещала с българи в други държави. С Дони преди години бяхме на турне в Америка и обиколихме 19 различни града. Навсякъде се срещахме с българи и те бяха изключително подкрепящи. Такава любов кипи около тях. Те държат тази искра и любов към България, която смятам, че повечето от нас трябва да притежават, бидейки жители на България. Те са запазили най-искрената черта на българина - да обича с голямото си сърце народа, природата, музиката ни, културата, която имаме.
Кое е най-странното място, на което си чувала "Бангаранга"?
Във всяка по-официална сграда ми е много странно, защото е парти песен. Няма да очаквам да я пуснат в парламента.
Освен като спечелиш.
Наистина ли? Нека видим дали "Бангаранга" може да стане новата "Бяла роза".
А какво значи "Бангаранга" и промени ли се значението ѝ за теб, откакто записа песента?
Есенцията винаги е бил един герой, инспириран от кукерите. "Бангаранга" е моментът, в който осъзнаеш кой си и започнеш да водиш живота си чрез любов, през сърцето - отвътре навън, а не през страховете си и да си притеснен постоянно какво ще си кажат хората - ще ми харесат ли шапката, няма ли да ми харесат шапката. "Бангаранга" е моментът, в който ти осъзнаеш, че си едно с Вселената, с Бог, както искате го наречете, и знаеш, че имаш цялата сила да постигнеш всичко. Моментът, в който си казваш: Аз съм тук и въпреки страха ще остана, ще премина през него с любов.
Да си пожелаем всички повече "Бангаранга".
Пожелавам на абсолютно всички да намерят своята "Бангаранга", защото усетиш ли веднъж тази любов към живота и това безстрашие да бъдеш себе си и да покажеш кой си, тогава си истински свободен. Аз пожелавам тази свобода на всеки един и се надявам да помогна на повече хора да се събудят от съня на илюзии, които сме си изградили или пък обществото ни е сложило в тях, откакто сме родени.
