"Пари в държавата в момента има."

Това каза пред парламента финансовият министър Георги Клисурски, който бе изслушан по искане на "Прогресивна България".

Клисурски посочи, че размерът на фискалния резерв към 30 април тази година възлиза на 6,8 млрд. евро, което според него в сравнение с предишни години представлява високо ниво. Той обясни, че в условията на удължителен бюджет от една страна разходите остават до техния размер към съответния месец на преходната година, но от друга страна - влизат в сила всички решения за увеличаване на пенсии, минимална заплата, заплатите в МВР и на учителите, което реално увеличава разходната част на бюджета.

Служебният финансов министър обясни, че страната ни трябва да разплати всички инвестиции по Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ) до края на август тази година от една страна, за да подпомогне модернизирането на икономиката си, а от друга - и за да получи четвъртото и петото плащане по ПВУ от Европейския съюз.

Клисурски посочи, че именно поради това 2026 г. е различна спрямо всяка друга година, тъй като към края на 2025 година са разплатени едва 11 на сто от заложените инвестиции по ПВУ, а в рамките на тази година трябва да се разплатят останалите 89 на сто или около 4 млрд. евро. Паралелно с това, четвъртото и петото плащане ще постъпят в България през втората половина на тази година, поради което евентуално подобряване на дефицита може да се очаква тогава.

По думите му към момента от тези 4 млрд. евро са разплатени около половин милиард евро, което на практика представлява и увеличението на дефицита по Консолидираната фискална програма (КФП) на страната спрямо преходни периоди.

"Дефицитът по КФП към края на април възлиза на 1,75 млрд. евро или около 1,4 на сто от брутния вътрешен продукт на страната", отбеляза Клисурски.

Той посочи, че през втората половина на годината дефицитът на касова основа би следвало да намалее и да се вмести в законовите рамки от 3 на сто от БВП.

Клисурски обясни, че конкретно за април приходите и разходите по държавния бюджет са изравнени - по 2,5 млрд. евро, което прави нулев дефицит на държавния бюджет, но когато говорим за КФП, където влизат всички финанси на държавата - НЗОК, общините, ДОО, средствата от ЕС, то дефицитът е нараснал с около 220 млн. евро на месечна база.

Клисурски отчете и 11 на сто ръст на годишна база в приходите по бюджета до 14,1 млрд. евро към края на април.

По отношение на размера на държавния дълг, който достига близо 30 на сто от БВП, министърът заяви, че част от ръста през последната година се дължи на увеличения капитал на БЕХ и ББР, поради което служебният кабинет е предприел действия по връщането на част от тези средства в бюджета, което би намалило размера на дълга до 28,5 на сто от БВП през следващата година.

По отношение на дефицита за 2025 година, който на касова основа е 3 на сто от БВП, а на начислена основа е 3,5 на сто от БВП, Клисурски заяви, че е било получено писмо от Европейската комисия с искане за разяснения защо отрицателното салдо е над прага от 3 на сто.

Служебният министър каза, че не се очаква страната ни да влезе в процедура по свръхдефицит, тъй като поради дерогацията за отбрана България ще може да приспадне 0,5 процентни пункта от дефицита за 2025 година, защото е извършила разходи за доставката на бойни самолети.

Клисурски добави, че от 460 млн. евро по общинската инвестиционна програма, заложени по удължителния закон за бюджета, служебният кабинет е изплатил 345 млн. евро или 75 на сто от заложената сума, като още 75 млн. евро вече са одобрени от Министерството на регионалното развитие и благоустройството и в близките дни ще бъдат изплатени от ББР.

Следващите месеци според Клисурски основната задача е да се приеме новият държавен бюджет.

"Според мен, ако ме питате, към края на годината трябва да се спазят и Маастрихстките критерии и Законът за публичните финанси, т.е. дефицит не по-висок от 3 процента от БВП към края на декември 2026 г.", каза Клисурски.

На въпрос налага ли се вдигане на лимита на дълга, каквото мнение изрази преди дни Гълъб Донев от "Прогресивна България", министър Клисурски посочи, че удължителният бюджет регламентира, че изцяло нов дълг не може да се поема.

"България в момента в рамките на удължителния закон не може да поема изцяло нов дълг, реално лимитът е нула", каза Клисурски.

Той отбеляза, че в последните няколко години лимитите бяха между 5 и 10 милиарда евро, само през 2025 г. беше 10 милиарда евро.

"Към момента в рамките на удължителния бюджет държавата действително няма възможност за поемане на изцяло нов дълг. Вече е въпрос на управление на паричните протоци и бързината, с която ще се приеме новият бюджет и ще се определи новият таван на дълга", каза Клисурски.

По думите му правителството би могло да определи някакъв различен лимит на дълга в следващите два месеца, който да се приеме преди новия бюджет.

"Крайно време е държавата да спре да краде от собствените си граждани и тогава няма да има такъв натиск върху дефицита", каза още Клисурски.

Той посочи, че откакто е финансов министър за тези около два месеца и половина, е възложил над 100 финансови инспекции на Агенцията за държавна финансова инспекция, защото по думите му "виждаме обществени поръчки и договори, сключени навсякъде в държавата, в различни министерства, ведомства и общини, които не предпазват публичния ресурс, парите на данъкоплатците".

"В държавата се краде и това нещо се надявам да приключи. Как се краде в държавата - най-вече чрез обществени поръчки за текущи разходи, например ремонт, ремонт на неща, дори като училища, ясли, градини, поликлиники, спешни центрове, пътища. Всички ние знаем за това, всички знаем за лошите ни пътища, за авансите в чували за магистрали и така нататък", посочи още той.

Клисурски каза, че това трябва да спре, защото, освен че донякъде застрашава живота и здравето на българските граждани, то е директна кражба от техния джоб. Клисурски каза още, че когато всички тези разходи, които са абсолютно ненужни и незаконни се елиминират, всички обществени поръчки и текущи разходи се пресметнат правилно, тогава доста бързо, сравнително автоматично ще се освободи един ресурс в държавата, който ще позволи и да има по-смислени инвестиции и да няма такъв натиск върху дефицита.

"Абсолютно крайно време е през 2026 г. държавата да спре да краде собствените си граждани, затова пожелавам успех на "Прогресивна България" в тази важна задача", добави той.

По думите му това е фундаментална промяна, която се надява европейска България да види и "ако това се изпълни и бюджетът ще върви по-лесно, и гражданите ще са много по-щастливи, и България ще бъде едно по-хубаво място".