Oсновната част от богатството на българите остава концентрирана в имоти - около 75% от общото богатство е стойността на жилищата. Това показват данните от второто издание на "Индекс Богатство на българите", представено днес от икономиста Стоян Панчев и Макс Баклаян - основател на Tavex и финансов експерт.
Индексът проследява развитието на активите, които българските домакинства притежават, спестяват и инвестират. Той разглежда както брутното богатство - номиналната стойност на активите, така и нетното богатство - активите след приспадане на пасивите, основно жилищните кредити.
Към края на 2025 г. брутното богатство на домакинствата се увеличава с 14,6%, а в номинално изражение достига 478% от БВП на България.
"Индексът показва не само номиналното нарастване на богатството, но и реалната промяна след отчитане на инфлацията. През 2025 г. около 40% от ръста на индекса се дължи именно на инфлацията", коментира Стоян Панчев.
Според анализа ръстът на богатството през последните години е силно свързан с банковия и имотния сектор. Жилищните кредити нарастват с 28,2% през 2025 г., след ръст от 26,3% през 2024 г., 23,2% през 2023 г. и 7.9% през 2022 г. През 2025 г. около 90% от нарастването на нетното богатство идва от повишената стойност на жилищата.
"Имотите предпазиха голяма част от българите през последните 11 години, но този модел има и цена. Хората със собствено жилище участваха в ръста на богатството, докато младите домакинства и хората без имот срещат все по-труден достъп до собствен дом", заяви Макс Баклаян.
Финансовите активи на домакинствата възлизат на около 98 млрд. евро. Най-голям дял в тях имат депозитите и парите в брой - около 41%, или приблизително 56 млрд. евро. Инвестициите остават едва около 5% от финансовите активи, макар да се наблюдава положителен ръст при акциите, котирани на фондовата борса.
"Българинът държи приблизително 80% от БВП на страната в банкови депозити и кеш. При текущите трендове на инфлацията това създава реален риск за спестяванията, защото номиналното натрупване не винаги означава запазване на покупателната способност", допълни Макс Баклаян.
Специфичен акцент за 2025 г. е и подготовката за присъединяване към еврозоната. Банкнотите и монетите в обращение при домакинствата намаляват с 890 млн. лева, или 43%, тъй като част от гражданите прехвърлят кеша си в банките, за да се възползват от автоматичното и безплатно превалутиране.
Основният извод от второто издание на индекса е, че богатството на българските домакинства расте, но остава силно зависимо от имотите и банковото кредитиране. Това прави финансовата грамотност, диверсификацията и защитата на спестяванията все по-важни теми за домакинствата в България.
