Информацията за удара в Старобилск, в окупираната част на Луганска област в нощта на 21 срещу 22 май, се разгръща като учебникарски пример за това как една и съща трагедия може да бъде разказана по два диаметрално противоположни начина. Русия говори за умишлен удар по общежитие, пълно със спящи деца. Украйна настоява, че е поразила военен щаб на дрон подразделение. Международните медии и организации се оказват в познатата роля на наблюдатели, които виждат само това, което страните по конфликта им позволяват да видят.

Руската версия се появява първа и с най-силно емоционално зареждане. Официални лица съобщават за няколко убити и десетки ранени деца, а по-късно числата се разширяват до шест убити, десетки ранени и дори „изчезнали“. Президентът Владимир Путин нарича удара „чудовищно престъпление“ и подчертава, че в района не е имало военни цели. Разказът е изграден така, че да не оставя съмнение: Украйна е ударила цивилен обект, пълен с непълнолетни, и го е направила умишлено.

Украйна отговаря с огледално противоположна картина. Според Киев целта е била напълно легитимна – щаб на руско дрон подразделение, което участва в удари по украински градове. Украинските власти определят руските твърдения за удар по общежитие като манипулация и част от информационна операция. В тяхната версия няма „спящи деца“, а военни, които са били поразени в тила.

Международните източници, които традиционно играят ролята на арбитър, този път са с вързани ръце. Ройтерс, Ен Би Си, Ал Джазира и други водещи медии съобщават за шест до шестнадесет убити и десетки ранени, но подчертават, че всички данни идват от руски източници и не могат да бъдат независимо проверени. Част от публикациите отбелязват, че сред жертвите има млади жени, вероятно студентки, но никоя голяма международна медия не потвърждава твърдението за „десетки убити деца“. То се появява единствено в руския информационен поток.

ООН също признава, че няма достъп до района и не може да установи какво точно се е случило. Организацията говори за убити и ранени цивилни, включително младежи, но избягва категорични формулировки. UNICEF посочва, че в общежитието са живеели десетки тийнейджъри, но не уточнява дали са били там по време на удара. В официалните изявления се усеща предпазливост, характерна за ситуации, в които фактите са недостъпни, а политическите залози – високи.

Така се очертава единствената сигурна истина: има жертви, сред които вероятно и непълнолетни. Всичко отвъд това е територия на версии, интерпретации и пропагандни конструкции. Русия представя удара като терористичен акт срещу деца. Украйна – като прецизен удар по военна цел. Международните медии – като трагедия, чиито детайли остават скрити зад линията на фронта.