Искането за започване на процедура, която може да доведе до забрана на паневропейската партия „Европа на суверенните нации“ (ЕСН), ще бъде обсъдено идната седмица в Европейския парламент, съобщи „Политико“.

Лидерите на политическите групи ще проведат дебат, а е възможно да се стигне и до гласуване дали процедурата да бъде придвижена напред.

В основата на безпрецедентния казус е българската партия „Възраждане“.

Изданието е получило достъп до 300-страничния доклад на Европейския орган за европейските политически партии и фондации (APPF) – органа, който иска забраната.

Председател на паневропейската партия е българският евродепутат от „Възраждане“ и групата на ЕСН Станислав Стоянов. Другите двама наши евродепутати от тази група и партия са Петър Волгин и Рада Лайкова. В отговор на различни запитвания на APPF обаче ръководството на ЕСН специално подчертава, че „доколкото им е известно, нито един от тримата български членове на партията ЕСН не е участвал в дейностите, изброени от органа“.

Защо е поискана забраната

В изпратено на 22 май писмо до Европейския парламент, Съвета на ЕС и Европейската комисия органът посочва, че разполага с факти, поставящи под съмнение дали ЕСН и нейните членове спазват ценностите, върху които е основан Съюзът. Документът е придружен от стотици страници доказателства и приложения.

Най-сериозният акцент в частта за „Възраждане“ е поставен върху отношенията на партията с управляващата руска партия „Единна Русия“.

Според доклада на 27 април 2025 г. заместник-председателят на „Възраждане“ Цончо Ганев е подписал в Москва от името на партията „споразумение за сътрудничество и равноправно партньорство“ с „Единна Русия“. APPF специално подчертава, че става дума за партия, срещу която са наложени европейски санкции във връзка с руските действия срещу Украйна.

Като доказателства са приложени както официалното съобщение на „Единна Русия“ за подписването на документа, така и публикация на „Възраждане“. От нея става ясно, че българска делегация, водена от Цончо Ганев и Георги Георгиев, е посетила Москва и е участвала във форум под наслов „За значението на победата над нацизма. Поуки от създаването на ООН“.

Европейският орган е поискал от ръководството на ЕСН подробна информация за характера на това споразумение, включително какви механизми за сътрудничество предвижда и какви ангажименти произтичат от него за „Възраждане“.

В отговора си ЕСН предава обясненията на „Възраждане“, според които споразумението се основава на „традициите на приятелските отношения между руския и българския народ“, цели възстановяване на конструктивното сътрудничество между Русия и България и се базира на принципите на взаимно уважение и ненамеса във вътрешните работи. От ЕСН твърдят още, че документът не е правно обвързващ и представлява единствено израз на интерес към сътрудничество и съвместна работа.

Въпреки това APPF е включил случая сред основанията, пораждащи съмнения за спазване на европейските ценности и правилата за защита от външно влияние върху европейските политически партии.

Втората голяма група обвинения е свързана със системно поведение, което според органа поставя под въпрос уважението към човешкото достойнство, правата на човека и защитата на малцинствата.

На първо място е посочена публикация на лидера на „Възраждане“ Костадин Костадинов от 18 юни 2025 г., насочена срещу бившия външен министър Соломон Паси. В доклада се цитира текст, в който Костадинов заявява, че би подкрепил идеята България да отвори отново урановите си мини с цел подпомагане на Израел с уранова руда, ако първо Паси влезе да копае уран, като добавя, че това би предизвикало „бурна радост“ сред българския народ и намеква за още по-големи „всенародни тържества“, ако не излезе от мината. APPF поставя този случай в раздела, свързан с човешкото достойнство, равенството и правата на малцинствата.

Сред доказателствата са включени още решения на българската Комисия за защита от дискриминация (КЗД), решения на Административния съд във Варна и на Върховния административен съд (ВАС), както и материали, свързани с публични изяви и кампании на партията.

Докладът се позовава и на официална декларация на Народното събрание от 27 февруари 2025 г., в която депутатите осъждат „системните агресивни действия“ на „Възраждане“ като опит за подкопаване на демократичния правов ред и отклоняване на България от европейския ѝ път. В документа се говори за политическа агресия, език на омразата и действия, определени като заплаха за националната сигурност и европейската принадлежност на страната.

Към материалите е приложено и писмо на Софийската градска прокуратура, свързано със събитията от 22 февруари 2025 г. пред сградата на Европейската комисия и Европейския парламент в София. Според прокуратурата по време на протест са били хвърляни яйца с червена боя, пиротехнически средства и други предмети по сградата и по полицейски служители. Посочва се също, че са поискани разрешения за наказателно преследване на четирима депутати от парламентарната група на „Възраждане“ в НС.

Ако Европейският парламент, Комисията или Съветът поискат официална проверка, ЕСН ще има право да представи възражения и обяснения. След това независим комитет от видни личности ще изготви становище, а APPF ще реши дали има основания за заличаване на партията от европейския регистър. Според правилата подобна санкция може да бъде наложена само при доказано явно и сериозно нарушение на ценностите на ЕС.

------

Този материал е написан с помощта на изкуствен интелект под контрола и редакцията на поне двама журналисти от Клуб Z.