Все повече хора използват чатботове като ChatGPT, Gemini, Claude и Grok, за да проверяват дали дадена новина е вярна. Ново изследване на MIT Media Lab обаче предупреждава, че този навик може да има обратен ефект – с времето потребителите да станат по-слаби в разпознаването на подвеждащо съдържание.

Според учените прекаленото разчитане на изкуствен интелект при проверка на новини прилича на ефекта от GPS навигацията: тя улеснява придвижването, но може постепенно да отслаби ориентацията на човек. По същия начин AI инструментите могат да направят проверката на факти по-бърза, но и да намалят способността за самостоятелна преценка.

Изводите идват в момент, когато AI търсачките и чатботовете все по-често се използват като заместител на традиционното търсене в интернет. Това поставя въпроси за точността, пристрастията и зависимостта от автоматично генерирани отговори.

Основният проблем не е само, че AI понякога греши. По-големият риск е потребителите да започнат да прехвърлят собствената си преценка върху технологията. Чатботовете често отговарят уверено дори когато информацията е непълна или неточна.

Изследователите не отричат ползата от AI при работа със сложна информация. Такива инструменти могат да помагат за обобщаване, намиране на контекст и насочване към допълнителни източници. Но според тях AI трябва да бъде помощник, а не заместител на човешката проверка.

Подобни предупреждения се вписват и в по-широкия дебат за ролята на изкуствения интелект в новините. Reuters Institute също отчита, че генеративният AI вече променя новинарската среда, включително начина, по който се правят проверки на факти и се потребява информация.

---

Този материал е написан с помощта на изкуствен интелект под контрола и редакцията на поне двама журналисти от Клуб Z.