Кипърското председателство на Съвета на ЕС предлага Многогодишната финансова рамка (МФР) за периода 2028-2034 г. да бъде намалена на 1,73 трилиона евро по цени от 2025 г.

Това е с около 32,8 милиарда евро, или 2%, под първоначалното предложение на Европейската комисия, което е 1,816 трилиона евро.

Така общият бюджет би достигнал 1,23% от брутния национален доход (БНД) на ЕС, или 1,13% без разходите за погасяване на дълга по фонда за възстановяване „ЕС от следващо поколение“.

Според кипърското председателство предложеният компромис цели да намери баланс между амбициите на ЕС и призивите на държавите членки за по-голяма бюджетна дисциплина. Намаленията са разпределени между всички основни бюджетни направления, но не по еднакъв начин, тъй като при някои политики възможностите за съкращения са ограничени.

Най-голямото перо остава направлението за икономическо, социално и териториално сближаване, земеделие, развитие на селските и морските райони и сигурност с общ ресурс от 942,1 милиарда евро. Кипърското председателство отбелязва, че именно кохезионната политика, рибарството и земеделието са единствените политики, парите за които още в предложението на ЕК са били намалени в реално изражение спрямо настоящата финансова рамка.

В тази връзка председателството предлага допълнителна подкрепа за държавите членки с БНД под 90% от средния за ЕС, тъй като според него предложението на Комисията не осигурява достатъчно средства за изпълнение на задълженията им за инвестиции в транспортна и екологична инфраструктура.

Предлага се и увеличение на гарантираното финансиране за рибарството до 2 милиарда евро по текущи цени. Въпреки това сумата остава с около 38,5% под равнището от настоящата финансова рамка.

По отношение на Общата селскостопанска политика председателството посочва, че вече е отговорило на част от исканията на държавите членки, включително чрез възможността средства от гъвкавите резерви да бъдат насочвани предварително към земеделски интервенции.

По-сериозни съкращения са предвидени в направленията „Конкурентоспособност, просперитет и сигурност“ и „Глобална Европа“, където се предлага хоризонтално орязване от по 3,9%. Според кипърското председателство това не представлява реално орязване на политиките, а по-скоро ограничаване на предвиденото от Комисията увеличение, тъй като бюджетите и след корекциите остават значително по-високи от тези за периода 2021-2027 г.

Така за направление „Конкурентоспособност, просперитет и сигурност“ са предвидени 501,7 милиарда евро. От тях 383 млрд. са за Европейския фонд за конкурентоспособност, 148,6 млрд. за програмата „Хоризонт Европа“, 69,3 млрд. за Механизма за свързване на Европа (МСЕ) и 34,7 млрд. евро за „Еразъм+“.

За външната политика на ЕС по направление „Глобална Европа“ са планирани 182,5 милиарда евро, включително 169,5 млрд. за инструмента „Глобална Европа“, който обхваща политиките по разширяване, международните партньорства, хуманитарната помощ и подкрепата за Украйна. Кипърското председателство подчертава, че съкращенията не засягат средствата за отвъдморските територии и Гренландия, както и ангажиментите по договорите на ЕС, включително програмите на Евратом.

Най-малка е корекцията при административните разходи. За тях са предвидени 103,8 милиарда евро, като предложеното намаление е едва 0,5%.

Извън таваните на МФР остават 88,9 милиарда евро за подкрепа на Украйна, 14 млрд. по Инструмента за гъвкавост и 27,1 млрд. за Европейския механизъм за подкрепа на мира (ЕМПМ).

Предложеният финансов пакет е част от продължаващите преговори между държавите членки по следващия дългосрочен бюджет на Европейския съюз за периода 2028-2034 г.

Северът срещу Юга и Изтока

Веднага след обявяването на кипърското предложение последваха реакции от различните страни членки. Така спорът за бюджета се очертава все по-ясно като сблъсък между по-богатите нетни платци от Северна Европа и по-бедните държави от Юга и Изтока, пише „Политико“.

Богатите страни, водени от Германия и Нидерландия, смятат, че предложеното от кипърското председателство намаление на бюджета с едва 2% е крайно недостатъчно. Те настояват за много по-дълбоки съкращения. Според дипломати някои от тях са искали орязване с до 20%.

Нидерландия окачестви проект като „непосилен, небалансиран и с грешен фокус“, защото запазва високи разходи в момент на ограничени публични финанси.

От другата страна са южните и източните държави, сред които Италия, Испания и Полша. Те приветстват предложенията на Кипър, тъй като защитават два от най-важните за тях финансови инструмента – земеделските субсидии и кохезионните фондове за регионално развитие.

Кой печели

Южните и източните страни печелят най-много от сегашния вариант на преговорите.

Земеделските субсидии и регионалните плащания практически са пощадени от нови съкращения.

Допълнително са предвидени още 5 милиарда евро за 15 държави, чийто брутен национален доход е под 90% от средния за ЕС. Сред тях са България, Гърция, Португалия и балтийските страни.

Така се запазва силен финансов поток към по-слабо развитите региони. 

Кой губи

Северните държави виждат като губещи новите европейски приоритети.

Най-големите съкращения (3,9%) са насочени към Фонда за конкурентоспособност на ЕС, който финансира иновациите и индустрията.

Намаляват се средства и за програмата „Глобална Европа“, чрез която се отпускат помощи и външна подкрепа.

Орязва се и резервът, който позволява на Брюксел да реагира на кризи и да инвестира в нови приоритети.

Според Нидерландия и съюзниците ѝ това означава, че ЕС продължава да финансира „вчерашните приоритети“ - земеделие и регионална политика, за сметка на отбраната, конкурентоспособността и стратегическата автономия.

Кипърското предложение прехвърля тежестта към запазване на традиционните фондове, от които основно печелят по-бедните членки, докато богатите северни държави настояват повече средства да бъдат насочени към нови общоевропейски цели и съответно за по-малък общ бюджет, заключава "Политико".

------

Този материал е написан с помощта на изкуствен интелект под контрола и редакцията на поне двама журналисти от Клуб Z.