Британският министър-председател Киър Стармър обяви оставката си. Политикът от Лейбъристката партия се оттегля от поста си на партиен лидер. Това означава, че той ще загуби и поста си на министър-председател. До избирането на негов наследник обаче той ще остане временно начело на правителството. Малко преди самият Стармър да обяви оставката си, това направи американският президент Доналд Тръмп, който обяви новината в социалната си мрежа Truth Social.

Тази сутрин пред официалната си резиденция на „Даунинг стрийт“ в Лондон Стармър заяви, че сутринта е разговарял с крал Чарлз Трети. Премиерът ще помоли Националния изпълнителен комитет (NEC) на Лейбъристката партия да изготви график за уреждането на наследяването му на поста. Стармър увери своя наследник или наследничка в пълната си подкрепа.

През последните месеци британският премиер беше подложен на силен натиск, като неотдавна няколко членове на кабинета му обърнаха гръб, сред които и влиятелният министър на отбраната Джон Хийли. През май Лейбъристката партия претърпя тежки загуби на местните и регионалните избори в Англия, Шотландия и Уелс.

Освен това Стармър изпадна в затруднено положение заради контактите на дипломата Питър Манделсън със сексуалния престъпник Джефри Епстийн. Премиерът назначи Манделсън за посланик във Вашингтон.

Напоследък Анди Бърнам се позиционира като възможен наследник на Стармър. Бившият кмет на Манчестър е смятан за популярен политик и за кандидат с добри шансове за поста.

Той спечели частичните избори за овакантеното парламентарно място в избирателния район Мейкърфийлд. Това беше възприето като сигнал срещу Стармър в борбата за премиерския пост. Министри и депутати призоваха многократно сегашния министър-председател да се оттегли.

Стармър беше избран за премиер през юли 2024 г. Под негово ръководство Лейбъристката партия спечели парламентарните избори с голямо мнозинство след 14 години в опозиция.

От "Брекзит" (през 2016 г.) насам Великобритания не успява да постигне политическа стабилност. Само за десет години шестима политици са били начело на британското правителство. Сред основните спорни теми са икономическата и миграционната политика на страната.