Свято място празно не остава. След като Унгария на Виктор Орбан се отказа да блокира европейските санкции срещу руския патриарх Кирил, ролята на негов защитник в ЕС бе поета от българския премиер Румен Радев, пише опозиционният руски вестник „Новая газета. Европа“.

На Европейския съвет в Брюксел на 18 юни Радев се обяви против включването на патриарх Кирил в 21-вия пакет европейски санкции.

От началото на инвазията в Украйна през 2022 г. главата на Руската православна църква (РПЦ) последователно оправдава действията на Кремъл и се превърна в един от символите на идеологията на „руския свят“. Той вече е санкциониран от Украйна, Великобритания, Канада, Австралия, Нова Зеландия, Чехия и Естония.

Години наред налагането на общоевропейски санкции срещу него бе блокирано от Унгария. След смяната на властта в Будапеща и обещанието на новото правителство на Петер Модьор да подкрепи подобна мярка София зае мястото на основен противник на санкциите.

Радев отдавна се ползва със симпатиите на Москва и на самия патриарх Кирил. След посещението си в България през 2018 г. руският патриарх го определи като човек, който е „интелигентен, православен, обичащ родината си“ и е „отворен за диалог и взаимоотношения с Русия“. Тогава Кирил подчерта и колко е важно от българска страна да има хора, с които в Русия „с удоволствие биха общували и изграждали отношения“.

Позицията на българското правителство бе защитена и от външната министърка Велислава Петрова. Според нея подобни „символични“ санкции не носят икономически ефект и могат да бъдат изтълкувани като намеса в църковните дела.

В аргументите си тя се позова и на Българската православна църква (БПЦ) и нейния патриарх Даниил, който още преди избирането си заемаше позиции в подкрепа на РПЦ и продължава да отказва признаването на Православната църква на Украйна (ПЦУ).

Според публикацията позициите на Даниил отдавна пораждат съмнения сред част от българското духовенство и наблюдателите на църковния живот за твърде силна обвързаност с Москва. Той защитаваше и представители на руското църковно подворие в София – архимандрит Васиан, протойерей Евгений Павелчук и Владимир Бонко, експулсирани от българските власти през 2023 г. по подозрения за дейност в полза на руско влияние. Български медии през годините съобщаваха и за предполагаема финансова подкрепа от Русия за бъдещия патриарх.

Показателно е, че София няма възражения срещу включването в санкционния списък на митрополит Тихон, смятан за близък до Владимир Путин, но се противопоставя именно на санкции срещу патриарх Кирил.

Самият Радев защити в Брюксел не само главата на РПЦ, но и интересите на руския петролен гигант „Лукойл“, настоявайки компанията да бъде извадена от санкционния режим заради собствеността ѝ върху рафинерията в Бургас. В същото време българският премиер подкрепи европейския курс на Украйна, подписа общата декларация на ЕС, осъждаща руските атаки срещу цивилни обекти, и проведе среща с украинския президент.

Именно това противоречие кара автора на публикацията да определи Радев като класически популист - политик, който отправя едни послания към по-проруско настроените си избиратели в България, но когато става дума за реални решения и официални ангажименти в Брюксел, следва европейската линия и логиката на европейската политика.

Усилията на различни политици и лобисти през годините да предпазят патриарх Кирил от санкции пораждат и друг въпрос - дали главата на РПЦ не разполага със значителни активи в Европа. Според източници, запознати с управлението на патриаршеските финанси, такива активи могат да бъдат съсредоточени в Швейцария и във Ватиканската банка. Именно затова около името му се води толкова ожесточена политическа битка, твърдят запознати.

Според „Новая газета. Европа“ фактът, че различни политически фигури в Европа продължават да полагат толкова усилия, за да бъде изваден патриарх Кирил от санкционните списъци, косвено подсказва, че залогът не е само символичен или религиозен, а вероятно е свързан и със съществени финансови интереси.

------

Този материал е написан с помощта на изкуствен интелект под контрола и редакцията на поне двама журналисти от Клуб Z.